Министърът на външните работи Велислава Петрова и вицепремиерът и министър на външните работи на Унгария Анита Орбан гостуваха в предаването „Денят започва“ по БНТ

Водещ: Посрещаме в студиото Анита Орбан, външен министър и вицепремиер на Унгария и нейния домакин по време на тази визита Велислава Петрова, външен министър на Република България. Здравейте и добре дошли.

Велислава Петрова / Анита Орбан: Здравейте.

Водещ: Да започнем, разбира се, от Вас като гостуваща тук в България с въпрос относно ситуацията в Черно море. Тя е доста важна, вероятно и критична за нашата страна. Представлява ли тази ситуация в Черно море общ интерес и за Унгария, и за България и могат ли НАТО и Европейският съюз да защитят търговското корабоване в морето?

Анита Орбан: Да, Унгария е напълно солидарна с България и ще дам възможност на Велислава да обясни подробностите, свързани с атаките в Черно море. Ние силно подкрепяме сигурноста и устойчивостта на корабоването в Черно море. Това е един от критично важните водни пътища към Европа. Също така от Централна Азия и може да бъде истински проблем, ако се наруши сигурността на доставките на храни и се стигне до недостиг на храни. И корабоването и доставката на храни и зърно през Черно море трябва да се гарантират и обезопасят.

Велислава Петрова: Да, както каза и моят колега, Черно море има значимост не само за нас като държави, които сме черноморски страни, а за цяла Европа и също така и страните от така глобалния юг, които се възползват от търговските връзки и достъпа до зърно. А това, което стана ясно, е, че тези атаки, които продължават да се случват не само в българската акватория и около нея, но и в българската изключителна икономическа зона, видяхте и в Румъния, те водят до едно създаване за усещане, че търговските кораби са се превърнали в част от бойното поле и това е абсолютно неприемливо. Именно в тази посока работихме заедно със своите европейски партньори. Така че да има много ясна политическа заявка в заключенията на Съвета от последната седмица, които да показват, че трябва да има дипломатически усилия, с които да се работи активно за спиране на всякакъв вид военни действия, не само по линия на износа на зърно, а за всякакъв вид търговски кораби, защото видяхте, че имаше и кораби с нефт, които бяха ударени близо до Румъния. Така че това е изключително важно и ще работим активно както по Европейска линия, така и по линия на НАТО. Видяхте ангажираността там и утре предстои такава среща с фокус Черно море. Смятаме, че е важно не само за нас регионално, а за всички останали партньори и съюзниците.

Водещ: Какви са решенията, които са сложени на масата? Казахте дипломатическите усилия трябва да продължат. В каква посока?

Велислава Петрова: Трябва да продължат в посока на това, че да се стигне до взаимно решение на всички черноморски страни, да се спрат всякакъв вид военни действия, защото виждате различен тип атаки, които продължават и ескалират в голяма близост до нас. От друга страна, видяхте, че по линия на НАТО има обмен на информация и готовност за сътрудничество относно начините за защитаване на морското пространство и по тази линия заедно с Министерство на отбраната се води много активна дискусия също в партньорство с Румъния, така че да можем да имаме необходимата техника, за да бъде защитено Черно море в по-добра степен от сега.

Водещ: А дали се различават оценките на България и на Унгария по отношение войната в Украйна и също така по отношение на това какво трябва да се направи, за да приключи тази война?

Анита Орбан: И двете държави искат дипломатическо решение и скорошен край на войната. Искаме справедлив и дълготраен мир. Мисля също, че позициите ни са сходни и в това, че не подкрепяме изпращането на оръжие за Украйна, поне що се отнася до нас, до Унгария, но мисля, че същото важи и за България. Миналата седмица беше много важна. Украинският парламент прие закона за образование на малцинствата, с който се гарантират правата на образование на малцинствата там, включително българското и унгарското. Също така отворихме два клъстера за присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Клъстери две и три. Унгария също така държи на процес на присъединяване въз основа на заслуги и не подкрепяме ускоряването на този процес.

Велислава Петрова: Както каза и моят колега, приликите са много повече от разликите в нашите позиции. Бих казала, че почти напълно се припокриват. Смятаме, че трябва да има по-активна роля на дипломацията и Европа трябва да участва активно в нея. Смятаме, че тогава, когато Украйна показва напредъка именно по линия на разширяване, той трябва да бъде подкрепен по някакъв начин. Именно заради това и двете страни подкрепихме отварянето на следващите два клъстера. По линия на общата ни политика, фокусът върху дипломацията и намаляването от фокуса върху военните аспекти на войната е нещо, което наистина свързва и двете страни и двете правителства споделят подобна политика там.

Водещ: Да. Но когато говорим за края на войната, може ли да се каже в чия полза ще бъде нейният финал? Кой ще е победител в тази война?

Велислава Петрова: В случая края на войната и как ще изглежда той трябва да бъде обект на ясно договорени по дипломатически канал параметри между украинската и руската страна. Каква роля ще играе Европа там, каква роля играят Съединените щати или трети страни, това, разбира се, го виждаме, че се случва, но в крайна сметка двете страни, които ще определят при какви параметри да се случи този мир, са двете воюващи страни Украйна и Русия.

Водещ: Питам ви, защото вицепремиерът Иво Христов тогава, когато ни гостува, каза, че края на войната няма да е добър за Европа и че по-скоро Русия печели тази война. Вие съгласна ли сте с това?

Велислава Петрова: Ако Европа не участва в процеса на преговори, е много трудно да гарантира, че ще има добър край за нея. Именно за това е важно да участва тогава, когато се определят параметрите. Те могат да бъдат както в полза на Европа, така и много против Европа. Така че е много важно да бъде част от тези преговори.

Водещ: И друга особено актуална тема в момента - Франция и това, което сякаш започвайки оттам се разлива в други страни и в Европа, именно протести, социално недоволство. Но нека да обсъдим политическите последици. Означават ли те нов вятър на промени в Европа и респективно къде ще се позиционираме тук ние и Унгария? Заповядайте, г-жо Петрова.

Велислава Петрова: Това, което се случва във Франция, е резултат от една огромна поляризация в обществата, която наблюдаваме в Европа, която бива инструментализирана от крайни политически сили. Виждаме, че има огромна разлика между мирното протестиране, както започна във Франция и това, в което се превърна с вандализма. Той няма място и абсолютно неприемливо. Лошото обаче тук е, че такъв тип разделение и поляризация не се случват само във Франция, а и в много други страни, и това винаги е пагубно. Това, което ясно и двете страни, и България и Унгария, показаха на последните избори е, че народът успя да намери отклик на своя гняв не на улиците, а пред изборните урни. И така трябва да се случва демокрацията. Когато хората искат промяна, тя трябва да се случва чрез избори, а не чрез вандализъм. А и е трудно, когато обществата наистина биват подлагани на още повече поляризиращи сили, които ги правят крайни в своите действия, това, което виждаме там. Така че се надявам по-скоро всякакъв вид недоволство да бъде канализирано в един политически избор и алтернатива, а не толкова във вандализъм по улиците.

Анита Орбан: Да, съгласна съм с това, което каза Велислава. Трябва да разграничим протестиращите от тези, които извършват вандалски действия и грабежи, които виждаме в кадрите от Франция и които са абсолютно недопустими и будят истинска тревога. Ние сме солидарни с Франция и се надяваме, че ще овладеят положението максимално бързо. Що се отнася до самите протести, трябва да чуем хората, да поискаме мнението им, защото всеки има право да каже исканията си. Догодина предстоят избори в осем държави в Европа, включително в някои големи държави членки като Франция, Италия, Полша, Испания. Така че може да видим един много различен политически пейзаж в Европа по това време догодина.

Водещ: Всъщност говорейки за протестите във Франция, те не са само във Франция. Можем ли да завършим тази тема с общата картина? Къде се е провалил диалогът власт - хора, защото започват като социални искания? Може ли да се възобнови този диалог отново?

Анита Орбан: Трябва, разбира се, да видим какви са източниците на всички тези протести, но конкурентоспособността е една от най-важните теми в Европа, която трябва да огледаме заедно. Това е и една от най-важните теми на срещите на Европейския съвет. Хората искат растеж. Хората искат сигурност, предвидимост. Хората искат да имат добра система за социални грижи и това трябва да бъде чуто и трябва да решим тези въпроси. И както вече беше казано, аз съм много удовлетворена, защото ние сме ново правителство, което встъпи в длъжност през май с много ясен и стабилен мандат и се опитваме да решим именно тези вътрешнополитически проблеми.

Водещ: Да погледнем и към отношенията между двете ни държави. Между другото, вчера отбелязвахме и празника на българо-унгарското партньорство, българо-унгарското приятелство в международните отношения. В тази връзка има много сходства, както виждаме във вашите позиции. Има и едно друго сходство и то е, че кабинетите, правителствата, които в момента управляват двете държави, бяха почти по едно и също време избрани с внушителни мнозинства, разбира се, някои разлики заради унгарската избирателна система, но това съвпадение на нещата и на конюнктурата, това подобрява ли отношенията между страните ни, макар че те и преди това са били в доста добро състояние?

Велислава Петрова: Да. В двустранен план отношенията ни винаги са били добри, това по-скоро изгражда партньорство и възможността за общи позиции в рамките на съюзите, в които членуваме. Но наистина тук важното е да се отбележи, че мандатът, с който хората избраха нашето правителство, беше главно мандат, който да се пребори с един олигархичен модел, който доведе до система, в която България да не може да има икономическия възход, на който е способна. Смятам, че подобни причини доведоха и правителството в Унгария на власт и именно заради това и от двете страни ние ясно показахме, че върховенството на правото и борбата с този олигархичен модел ще бъдат първите стъпки, които ще поемем и от наша страна ясно видяхме резултатите. Успяхме да отключим средства, които бяха дълго време блокирани по линия на ПВУ. Успяхме да продължим напред във сфери, в които имаше законодателство отдавна забравено и неспособно да бъде прието. Така че показахме, че когато има политическа воля и желание за работа в посока, която да е полезна за народа, той може да се случи и съм благодарна, че народът даде този мандат, така че да можем да управляваме с по-голямо ниво на ефективност.

Анита Орбан: Нашите двустранни отношения са наистина стабилни, политически, икономически, културни, исторически и ние отпразнувахме Българо-унгарската дружба не само тук в София, но празненства имаше и в Будапеща в парламента. Този петък ще отбележим 70-годишнината от унгарската революция от 1956 г. и българският вицепремиер Иво Христов ще присъства от името на българското правителство. Искам да спомена и един от вашите поети Йордан Русков, който е написал стихотворения за унгарската революция и е бил хвърлен в затвора за това, че е изразил своята солидарност с Унгария. Така че имаме много исторически и културни връзки помежду ни, включително да споменем борците за свобода от преди близо два века, от 1848 г.

Водещ: Тогава да погледнем към Европейския съюз, имаме ли сходни позиции или еднакви интереси в съюза двете страни?

Анита Орбан: Разбира се. Разбира се. Например последната среща на Европейския съвет по отношение на многогодишната финансова рамка за следващия финансов цикъл. Ние сме в кохезионната група. Продължаваме да се борим за франчайзите в Европейския съюз, които са изключително важни за нашите икономики и общества или по отношение миграцията, незаконната миграция. Нашите страни са солидарни по отношение на миграцията, нелегалната миграция. Нещо повече, ние работим заедно като партньори в мисията на Фронтекс по българо-турската граница. Има и унгарски полицаи, които допринасят за защитата и сигурността на нашите общества и граници.

Велислава Петрова: Да, както каза моя колега, много теми, в които има общи позиции бих добавила по темата разширяване, където и двете страни наистина се обявяваме за процес, който трябва да се базира на собствените заслуги и където не трябва да има начин на прескачане на етапи за присъединяване и трябва да има пълно мнозинство и единство при вземането на решения, а не да се избират други методи, които да изключат определени държави при вземане на решения. А и отвъд това, също в сферата на енергетиката, ние имаме както добро партньорство с Унгария сега по линия на транзит на газ, както знаем, но и отвъд това относно ролята на ядерната енергетика. И двете страни използваме ядерна енергия и смятаме, че тя трябва да бъде ключова част от енергийния микс на страните ни и като цяло на Европейския съюз. Така че и там имаме единство в позициите.

Водещ: Казахте разширяване и въобще общи позициипо пътя към Европейския съюз. Да поговорим тогава и за Република Северна Македония. Тя е важна за двете страни по различен начин. Г-жо Петрова, защо пътят на Скопие към Европейския съюз, вместо да ни сближава, като че ли повече ни разделя?

Велислава Петрова: За мен ключовата дума е политическа воля и има ли такава, за да може да се случва процес на присъединяване? Това, което видяхме и от опита на Унгария при преговорите сега с Украйна е, че дори когато има война, както е в Украйна, те имат политическата воля да направят необходимите промени, които се изискват от тях, така че да продължат напред. За съжаление, четири години след приемането на този общ европейски консенсус, властите в Република Северна Македония не намериха политическата воля, за да продължат напред и да направят необходимите реформи. Така че за мен това е основната разлика и се надявам наистина такава политическа воля да се появи. Изпълнението на ангажимента ще бъде най-добрият начин да се възстанови доверието.

Водещ: Между другото и Унгария преди имаше вероятно и все още има важна роля в Република Северна Македония. Но да разширим темата към разширяването на Европейския съюз. Имате ли резерви към тази тема и какво мисли настоящото унгарско правителство за амбициите за разширяване на съюза?

Анита Орбан: Ние подкрепяме разширяването въз основа на заслуги. По отношение на тези важни критерии и важни условия, всички трябва да минат през същата методология като нас и присъединяването трябва да е въз основа на заслуги. Що се отнася до Западните Балкани, ние подкрепяме твърдо разширяването в страните от Западните Балкани и то до такава степен, че през лятото станахме част от групата за приятелство със Западните Балкани. Също така имаме по един унгарски експерт, базиран във всяка от столиците на тези държави, който работи с местното правителство с цел да подпомогне присъединяването им и изпълнението на всички критерии, необходими за успешното им кандидатстване за член на Европейския съюз.

Водещ: Вече към финала на разговора ни да погледнем може би малко исторически, но през историята да погледнем към настоящето и към бъдещето ни, защото българи и унгарци сме били на практика съседи в нашите прародини или в предишните държавности, които сме имали. Доста често, между другото, и съюзници. Така е предполагала средада. Какво ни свързва обаче истински днес?

Велислава Петрова: Смятам, че ни свързва първо готовността да работим с един много амбициозен план за реформи в страните си, който да постави интересите на гражданите на преден план. Второто ни свързва Европа. Фактът, че сме част от Европейския съюз и искаме той да бъде колкото се може по-силен и можем много активно да защитаваме своите позиции, но пак работейки в посока съюзът да стане по-силен, а не да бъдем деструктивни в тази линия, мисля, че това също ни свързва. Отвъд това географията ни свързва и фактът, че имаме много транспортни и енергийни връзки, които трябва да засилваме и които трябва да интегрираме все повече в общия европейски пазар. Така че това е амбиция и за двете страни, по която можем да работим и там със сигурност сме съюзници, които трябва да работим повече заедно.

Анита Орбан: Присъединявам се към всичко казано и цикълът на нашите правителства съвпада напълно, което е една добра четиригодишна основа да започнем работа по стратегически проекти. Нашите народи изпитват топли чувства един към друг. Доста унгарци прекарват лятната си отпуска в България, на Черноморието. Имаме и доста инвестиции в България. И както стана ясно от отговорите ни, ние споделяме много сходни позиции и в рамките на Европейския съюз. Това е възможност да си сътрудничим в рамките на Европейския съюз и да обединим усилията си там, както и в двустранните си отношения.

Водещ: Много ви благодарим за този разговор, че бяхте наши гости и се надявам на нови такива хубави срещи, още по-хубави дори, за да може да коментираме и в бъдеще сътрудничеството с Унгария, разбира се. Благодарим ви.

Анита Орбан: Благодаря на вас.

Велислава Петрова: Благодаря ви.

 

Цялото интервю на двамата министри може да гледате ТУК.