Участие на външния министър Велислава Петрова в предаването "Лице в лице" по bTV

Водеща: Здравейте, гледате „Лице в лице“. В студиото е министърът на външните работи Велислава Петрова. Здравейте!

Велислава Петрова: Здравейте на Вас и на Вашите зрители.

Водеща: Кажете защо България толкова дълго изчаква, за да каже чии са дроновете, които удариха два кораба в Черно море и загинаха много моряци?

Велислава Петрова: Не мисля, че България изчаква дълго. Спомняте си всички това, което се случи в Лайпциг. Ако погледнете назад във времето, инцидентът се случи на 4 август, а беше оповестено от властите в Германия кой е извършителят на 1 септември. Тоест, имаше почти четири седмици между случилото се и реакцията. Така че мисля, че тук е абсолютно нормален процес, в който се опитваме да разберем всички обстоятелства и сме много открити, защото ако не бяхме открити, нямаше да изразим готовност всички наши съюзници и партньори да съдействат в процеса. Очевидно това се случва и тук съм благодарна наистина на нашите съюзници, че се отзоваха.

Водеща: Добре, но ето онзи ден, така условно казано, падна дрон в Констанца, румънският президент веднага каза, че дронът е руски. Тоест, те имат някаква система, по която много по-бързо идентифицират дроновете от нас ли?

Велислава Петрова: Не мисля, че са дали каквито и да било доказателства, че е руски. Просто осъждат...

Водеща: То доказателството е просто, президентът каза „руски“.

Велислава Петрова: В същото време президентът извикал ли е руския посланик или предприели са някакъв вид дипломатически действия или показани ли са доказателства? Вижте, всяка държава решава как да реагира на даден казус. Беше много ясно казано от премиера от самото начало, че нашият подход е такъв, който изисква да имаме доказателства. Иначе и той, и аз, всички много ясно казахме каква би била логиката на войната, но в случая доказателствата са основното нещо, което ни е необходимо и правим всичко възможно, така че да ги имаме възможно най-бързо.

Водеща: Казахте за посланика, който е извикан. А мнозина се питат защо Вие не извикахте Митрофанова? Не беше ли прекалено тържествено тя да отиде в Министерския съвет при премиера?

Велислава Петрова: Не мисля, че е било тържествено. Както знаете, аз също присъствах на срещата. Всъщност е акт на високо ниво на сериозност, което правителството вижда в това, което се е случило, фактът, че е приета и извикана от премиера. Така че не мисля, че тук трябва да се говори за тържественост и каквото и да било. Фактът, че премиерът на една страна изразява позицията на страната и търси информация от един посланик означава, че наистина приема случая с високо ниво на сериозност. Това е факт.

Водеща: Добре, а освен дипломатически какви други средства има, за да бъде запазена сигурността в Черно море?

Велислава Петрова: Виждате, че координация с нашите партньори от Турция и Румъния се случва не само на дипломатическо ниво. Аз проведох разговори с моите колеги от двете страни. Министърът на отбраната от своя страна, премиерът направи среща с генералния секретар Рюте. В случая от една страна се иска съпричастност, от друга страна по линия на НАТО са показани и са дадени от наша страна ясни искания за конкретни технически параметри и нужди, които имаме по линия на Министерството на отбраната. Това е ясно заявено там. Така че виждате, че вече имахме и преди няколко дни беше тук френският външен министър. Той ясно заяви, че имат и от тяхна страна готовност за подкрепа и са дали такава и на техническо ниво. Така че да, отвъд дипломацията има и чисто по линия на Министерството на отбраната, по линия на Министерството на транспорта.

Водеща: Да, то очевидно има някакви действия. Въпросът е дипломацията какво може да постигне. Чудя се, понеже говорим за мораториум и хубаво ние го обявяваме тоя мораториум, ние го искаме – кой може да ни гарантира, че няма да има повече дронове над Черно море? Имам предвид освен антидрон системите евентуално да ги прихванат.

Велислава Петрова: Не искам да коментирам точно техническите елементи, но това, което чувам от специалистите по въпроса – дори антидрон системите никога не могат напълно да реагират.

Водеща: Именно. Затова се чудя мораториумът каква роля може да изиграе.

Велислава Петрова: В случая наистина само прекратяването на военните действия в Украйна могат да доведе до това да бъде подсигурена безопасността на Черно море, но това може да бъде и първа стъпка. Видяхте, че в дипломатическите усилия, които се случват и от страна на Съединените щати заедно с Украйна и Русия, се говори за поетапни действия на спиране на огъня – дали ще бъде в сферата на енергийната инфраструктура или в случая в Черно море. Това е абсолютно нормален етап от постигане на крайната цел, която е спирането на военните действия изобщо в Украйна и спирането на войната. Така че това, което може да се случи, е сядане на масата и поставяне на конкретните параметри, при които това може да се случи.

Водеща: Сядане на масата с кого? Кой да бъде на тази маса?

Велислава Петрова: Вижте, днес със сигурност двете воюващи страни. Видяхте днес, че имаше разговор между президента Стуб, премиера на Норвегия и първо бяха провели разговор с президента на Украйна, впоследствие с президента на Русия. Очевидно е, че и Европа със свои представители започва да играе важна роля в преговорите, защото досега инициативата беше предимно на Съединените щати и това, което ние винаги призовавахме, че Европа трябва да бъде много по-активна - виждате, че диалогът започва да се нормализира като готовност за такъв. Дали той ще доведе до последващи действия – важното е, че е започнат. Видяхме такива стъпки от страна на Германия – германският външен министър се среща с външния министър на Русия. Започва да има все по-голямо желание на Европа да участва в тези преговори и това е важно и е добра стъпка.

Водеща: А кога ще е готов този Черноморски център? Така мисля, че се казваше, който трябва да бъде във Варна и Констанца, и какво ще представлява?

Велислава Петрова: Това е една инициатива, подета от двете страни, която в началото на нашето правителство успяхме да постигнем договореност с Румъния за общ подход за това как той ще бъде приведен в действие. Това е възможност, която двете страни чрез Военноморското училище във Варна и от страна на Румъния в Констанца да работят върху различни аспекти от осигуряването на по-добър мониторинг на Черно море от тяхна страна.

Водеща: Тоест, това е военен център, така да се каже.

Велислава Петрова: Той не е военен център по линия на НАТО. Инициатива е по линия на Европейския съюз.

Водеща: Това не е аналитично звено, не е някакво... ще има някакви антидрон системи или мониторинг.

Велислава Петрова: Той по-скоро ще извършва мониторинг от наша страна на хибридни заплахи, мониторинг на влиянието върху околната среда и киберсигурност; от страна на Румъния – мониторинг върху подводни кабели и част от такава енергийна инфраструктура. Така че по-скоро той ще придобива данни за състоянието и възможни заплахи в Черно море. Ключовото в случая, за да може той да бъде изпълнен наистина със съдържание, от една страна е да бъде финансиран адекватно в следващата финансова рамка и затова се борим, но второ – да бъде интегриран добре в налични други механизми, които имаме по линия на Европейския съюз и НАТО. Но в случая това, което беше положително, е, че заедно с моя френски колега видяхме, че българското Военноморско училище във Варна всъщност има много голям капацитет, много голяма експертиза, готовност и амбиции. Аз тук наистина ги поздравявам за готовността им да се включат в този проект, да покажат, че България има голяма добавена стойност там.

Водеща: А каква е конкретно българската позиция по отношение на войната в Украйна?

Велислава Петрова: Мисля, че позицията беше многократно изказана на различни нива. Тя не се харесва от някои хора, но е много ясна. Позицията е такава, че досега дипломацията не беше използвана достатъчно активно и достатъчно адекватно. Не беше използвана особено с активното участие на Европа. Смятаме, че тя трябва да бъде основният фокус на нашите усилия, така че да спрем продължаването на военните действия. Впрочем, това е и нещото, което иска Украйна. Това е нещо, което виждаме, че започват да правят и други европейски страни. И тук трябва да намерим общ подход, така че да се стигне до края на тези военни действия. Смятам, че това е позиция, която по никакъв начин не е крайна, екзотична, различна и каквото и да било. Това е позиция, която е адекватна на ситуацията, в която се намираме в момента.

Водеща: Тоест ние ще говорим, че искаме просто преговори, няма да назоваваме агресор и жертва и няма да помагаме на жертвата. Така ли можем да я обобщим?

Велислава Петрова: Не мисля, че това е правилно обобщение. В случая има огромен фокус върху назоваването. Забелязвам, че хората се делят на лагери върху това кой каква дума използва. А на практика...

Водеща: Но аз ако сега ви ударя, със сигурност трябва да е ясно, че аз съм агресорът в случая, нали?

Велислава Петрова: Всеки, който използва сила или военна сила, показва агресия. Въпросът е какво правим отвъд дефинициите и какво можем да направим от позицията, в която се намираме в момента. Именно заради това се...

Водеща: Тоест, само преговори можем да направим ние от наша страна.

Велислава Петрова: Не мисля, че е само това. Както виждате, има и допълнителни елементи от подхода, който Европейският съюз има. Помощта за Украйна, която продължава да се случва на европейско ниво, съществува.

Водеща: Ние участваме ли в тази помощ?

Велислава Петрова: Ние изпълняваме своите ангажименти там, където те са поети. Не даваме военна помощ и не даваме средства доброволно...

Водеща: А какво даваме всъщност на Украйна? Как помагаме на Украйна?

Велислава Петрова: Това, което Украйна иска от нас, не е военна помощ.

Водеща: А какво иска?

Велислава Петрова: Украйна иска от нас помощ по линия на енергетика. Всякакъв вид инфраструктура, която може да им помогне – генератори, всякакъв вид помощ, която ще им е необходима за следващия сезон. Украйна иска от нас…

Водеща: Тоест, хуманитарна помощ иска от Нас Украйна?

Велислава Петрова: Различна е дефиницията на хуманитарна помощ, но не военна помощ, може така да кажем, и обезпечаване допълнително на нейната енергетика през следващия сезон, където ние имаме ключова роля чисто поради факта, че сме страна, през която преминава газ, и страна, която може да бъде доставчик на газ чрез преноса си на газ в нашата инфраструктура. Така че това са въпросите, които имаме с Украйна по тази линия.

Водеща: А искат ли все още реакторите от АЕЦ Белене и какъв е българският отговор на това?

Велислава Петрова: Това не е въпрос, който в момента се поставя на преден план. Наистина ключовото за тях е как следващата зима ще бъде обезпечена.

Водеща: Точно така. Добре, това го разбрах. А въпросът е, че у нас се създава впечатление, че има някак две външни политики. Тук говорим за мир, за преговори, за топлина, която трябва да доставим на Украйна. А два случая ще припомня – единия по-отдавна, вашия, в който вие казахте, че не сте се подписвали под един текст, който беше разпространен от украинска страна. В същия случай и с президента Йотова, която – да, не се е подписала, но както се казва, с консенсус една декларация на ООН е взела. Та, това ли е многовекторната политика у нас?

Велислава Петрова: Мисля, че много умело опозицията фокусира вниманието на хората върху декларации и изявления, защото дотам се опира тяхното желание.

Водеща: А те не са ли важни в политиката?

Велислава Петрова: Смятам, че най-важното е какво се прави. И тук България много ясно има своята позиция какво дава и какво не дава. Фактът, че опозицията търси начин да намери изява на своите желания и тези, че да търси пробойни, това всъщност няма нищо на практика, което да е реално по тази линия. Няма двойна външна политика. България е част от европейската политика и България формира своите позиции като част от европейската политика, но има право в национално качество също да има и различие в своите позиции там, където е възможно. Тоест, ние можем да се присъединим към европейски консенсус тогава, когато той не пречи на нашата национална позиция, и го правим. Много други държави го правят. Държави, които са неутрални, всъщност помагат текстове и подкрепят текстове, които говорят за продължаваща военна помощ за Украйна.

Водеща: Аз ще ви кажа какво имам предвид. Вероятно вие го съзнавате много добре. Ако е толкова просто и е толкова ясно, както го обяснявате, защо след това вие например трябва да обяснявате, че не сте се подписвали, да се излиза със специални изявления, след като това е толкова просто и толкова ясно – били сте на среща и просто тази среща е произвела такъв документ. Същото се случи с шефа на кабинета, бившия шеф на разузнаването на Украйна, за когото разбрахме от една снимка на Цветан Цветанов. Вие казвате, че не сте организатор. А знаеше ли българският външен министър, че този човек е тук?

Велислава Петрова: А някой запитал ли се е какво означава всъщност, че представител на толкова високо ниво от Украйна е тук в България? Нали често се говори, че Украйна не си говори с България, че ние сме изолирани. Ако имаше някакъв проблем там, смятате ли, че той би идвал в България и би се срещал с премиера или...

Водеща: Не, това е втори въпрос.

Велислава Петрова: Напротив, това е основният въпрос.

Водеща: Ако можеше да остане в тайна, най-добре щеше да е, защото ние казваме, че не говорим така с украинците толкова много.

Велислава Петрова: Никой не е казвал, че не говорим с украинците. Премиерът съвсем публично се срещна с президента на Украйна два пъти. Това, че някой твърди нещо… мисля, че е важно да бъдем прецизни.

Водеща: Но това посещение беше пазено в тайна, нали? Не беше съобщено, нямаше информация.

Велислава Петрова: Не беше пазено в тайна. Вижте, срещите, които представители на властта правят, не всяка среща трябва да бъде обявявана предварително или нещо друго.

Водеща: Но поне след това беше редно.

Велислава Петрова: Очевидно, че стана ясно, че има такава среща.

Водеща: От снимката на Цветанов. Добре, разбрах отговора всъщност.

Велислава Петрова: Не мисля, че го разбрахте. Мисля, че по-скоро тук диалогът е базиран на това кой какво казал и какво не казал, а не върху фокуса какво значи за българския народ. И това е жалко.

Водеща: Кое е жалко?

Велислава Петрова: Жалко е, че фокусът е върху това, а не че правителството прави всичко възможно, така че да се стигне до край на тези военни действия, защото очевидно виждаме, че те ескалират в ситуация, която се усложнява и за нас самите. Търсенето на това кой каква декларация подписал, не подкрепил, не води до край на военните действия и не помага на българския народ. Така че смятам, че това по-скоро е една пушилка, която се създава, за да отклони вниманието от най-важното, което се случи. За мен също беше изключително неясно защо, след като 20 години не е идвал в България външен министър на Франция, като дойде в България, това не беше отразено и не беше по никакъв начин важно за българската общественост, а това кой къде точно как се срещнал или дали било казано или не е много по-важно.

Водеща: Да, защото тук хората имат любопитство към скритите неща и търсят, както казват хората, нещо, което се крие от обществото, тогава то предизвиква интерес и трябва да бъде изяснено. Ето например се получи още един такъв, той може би не е въпрос само на външна политика, а и на икономика. Надявам се и Вие да изясните случая с бюджета на Европейския съюз. Едно Ваше изявление казва: колкото е по-малък бюджетът, толкова е по-малка вноската на България, с конотация, че това е добре за нас. Вицепремиерът Пеканов тук в това студио каза, че това не е така – трябва да е много голям бюджетът на Европейския съюз, независимо от нашата вноска, защото ние се нуждаем от тези пари. Кое е вярното?

Велислава Петрова: Моето изказване беше в контекста на българската позиция, която е в контекста на предложението, което в момента разглеждаме. Да, България е нетен получател от Европейския съюз, така че по-голяма сума на бюджета означава по-голям принос и за България, но и по-голяма вноска. При нас важен е балансът. В контекста на настоящото предложение за бюджета имаме както завишени приходи, така и завишени разходи, и начинът, по който се получава нетото накрая, е нещо, което е важно. Така че моето изказване беше конкретно свързано с ирландското предложение за т.нар. negо-box. А по принцип изказването на вицепремиера – разбира се, по-голям бюджет е по-добре за България, но е важно и какъв процент ние ще отдаваме в повече. Именно затова нашата позиция е за по-балансиран бюджет.

Водеща: Това е безспорно важно, но въпросът е кое е по-добре за нас. Има ли единна позиция?

Велислава Петрова: Разбира се, че има. Тя е много ясно изразена. Позициите както по линия на разширяване, така и по линия на бюджета се гласуват на Министерски съвет, така че те са ясно и публично достъпни. Това, че някой търси начин за някакъв разнобой, за да може да оправдае своето политическо съществуване, е по-скоро жалко, но това е абсолютно публично и ясно. Всеки, който иска да види българската позиция по каквато и да било тема, може да я види в документите от решенията на Министерски съвет.

Водеща: Кажете как вървят отношенията ни със Северна Македония в контекста особено и на това прибиране по странен начин на Ива Михайлова. Не знам точно как. Тя казва през границата, властите в Македония казват друго. Това няма значение, но това създава ли допълнително напрежение между двете правителства?

Велислава Петрова: Вие видяхте, проведохме среща с външния министър на Република Северна Македония по време на срещата по Kоридор VIII, в която България отново затвърди своята позиция, че за да можем да изградим доверие между двете страни, те трябва да изпълняват поетите ангажименти. Така че това е от наша страна.

Водеща: Той имаше ли някакви претенции към нас? Тонът беше ли изострен? Поиска ли нещо от нас?

Велислава Петрова: Тонът беше диалогичен. Когато имаме ясна позиция, няма какво допълнително да иска.

Водеща: Каза ли „върнете ни Ива Михайлова“? Ето питам. Каза ли „върнете я“?

Велислава Петрова: Срещата се проведе преди Ива Михайлова да влезе в България, така че не може да ми каже нещо подобно. Не, разговорът не е воден по линия на Ива Михайлова. Това, което говорихме тогава, което беше на дневен ред, беше свързано с това да има достъп до лечение тя в Република Северна Македония и това обсъждахме тогава по този въпрос. Нищо друго.

Водеща: Да, да. Затова питам сегашното състояние как ще се отрази на отношенията, нейното пребиваване тук. Очаквате ли някаква ескалация?

Велислава Петрова: Не виждам в момента такава ескалация. За мен наистина ключовото е да се фокусираме върху това техните ангажименти да бъдат изпълнени, защото те не са просто някаква фикс идея, за да продължат в европейския си път, а са важна част от гарантирането на по-добрия начин на живот на българите там и това е основна наша цел.

Водеща: Очакваме тук 2027 г. да се проведе тази среща за свързаност, за която говори Урсула в годишния си доклад? Какво ще се случи тук и как България се готви за това? Казвам го и в контекста на това, че заговорихте за Коридор VIII, което е една 100-годишна мечта на мнозина българи, но това е отделно.

Велислава Петрова: Фактът, че България ще бъде домакин на тази среща, е огромен знак за доверие към българското правителство. Ако българското правителство беше в изолация, както между впрочем предходния ден, преди да бъде обявена тази инициатива, тук имаше протести, че България е в изолация... Очевидно това е един фарс. България не е в изолация и България се ползва с кредит на доверие.

Водеща: Въпреки декларацията на Европейския парламент – 430 депутати?

Велислава Петрова: Декларацията на Европейския парламент всъщност беше декларация в солидарност към черноморските страни, които бяха обект на тези атаки. В последния момент по инициатива на български евродепутати беше добавен текст, който доста противоречи на останалата част от резолюцията, която… видяхме какъв беше текстът там. Мисля, че това, което се опитват определени партийни представители там да правят чрез инструмента Европейски парламент, не бива да бъде толерирано, но очевидно се случва. Тези 400 души, които подкрепиха, подкрепят изцяло резолюцията, която беше в полза на това да се изрази солидарност с черноморските страни. Така че този текст по-скоро е в противовес с останалата част. А срещата на върха за свързаност е изключително важна за България, защото тя постига няколко неща. От една страна, показва кредит на доверие към българското правителство, от друга страна – дава възможност да позиционираме нашите собствени инфраструктурни и трансгранични проекти, за които казахте, че са от много години мечта за някого и не се случват. Не се случват, защото не са поставени стратегически в контекста на международни коридори, които всъщност помагат и на съюза, и на региона, като предоставят възможности за диверсификация. Сега, повече от всякога, имаме нужда от такава диверсификация, защото виждаме, че когато има войни и в Близкия изток, и в Украйна, това води до невъзможност да се случва търговия и да има конкретни енергийни връзки. Така че тази среща на върха ще ни постави като ключов регионален фактор и ще обезпечи, надявам се, финансово конкретните проекти, които на нас са ни нужни, за да може България наистина да бъде по-добре свързана и да бъде обезпечена търговски и икономически.

Водеща: Ние готвим ли се за това вече, изготвяме ли такъв списък с проекти, които бихме искали?

Велислава Петрова: Разбира се. Денят преди да бъде обявено от председателя Фон дер Лайен тази инициатива, Министерството на транспорта в Министерски съвет представи списък с приоритетни проекти и ние работим изключително координирано в кабинета. Това е факт. Не правим разнородни инициативи и тук ще бъде много важно да продължим да работим по тази линия.

Водеща: Днес се провеждат избори в Израел. Виждате какво оживление там – към 80 000 израелци се прибират, за да гласуват. Но така или иначе в Близкия изток има война. Каква е позицията на българското правителство по отношение на тази война?

Велислава Петрова: Че е важно да не се стига до ескалация и отново там да продължава да има диалог. Видяхте, че имаше редица опити за постигане на примирие от страна на Съединените щати, така че надяваме се това да се случи. Важното в случая е, че изглежда да има висока избирателна активност, а това е важно за каквото и да било правителство, за да бъде легитимно. И ще се видим съвсем скоро.

Водеща: Благодаря Ви за този разговор.

Гледайте цялото интервю на министъра в "Лице в лице" ТУК.