Сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ
Политиката на сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ е неразделна част от външната политика на Република България и допринася за реализирането на нейните приоритети. Основният нормативен документ, който определя нейните цели, принципи и задачи, е Постановление № 234 на Министерския съвет от 1 август 2011 г[1].
Българската политика на сътрудничество за развитие се осъществява в съответствие с общата политика на Европейския съюз в областта, формулирана в Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на ЕС. Политиката на България е в съзвучие с новия Европейски консенсус за развитие[2], който определя общата визия и принципите на ЕС и неговите държави членки в областта на развитието и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ[3], който определя принципите на действие на ЕС и неговите държави членки в отговор на хуманитарни кризи.
Чрез сътрудничеството за развитие България допринася за по-балансирано и справедливо глобално развитие, поемайки своя дял от отговорността в усилията за изкореняване на бедността и постигане на устойчиво развитие. Като отговорен и активен член на международната общност, заедно със своите партньори, тя се стреми да защитава човешкото достойнство и да гарантира устойчиво, справедливо, приобщаващо, безопасно бъдеще и просперитет за всички. Хуманитарната помощ е основен израз на универсалната стойност на солидарността между хората и морален императив. Нейната цел е спасяването на човешки животи, защита на човешкото достойнство по време и в резултат от кризи, предотвратяване на такива ситуации и повишаване готовността за тях.
Провежданата от България политика на сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ има за цел да подкрепя страните партньори да постигнат Целите на ООН за устойчиво развитие, заложени в Дневен ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., приет от Общото събрание на ООН през септември 2015 г. Дневен ред 2030 е глобална визия за по-добро бъдеще, като успехът му зависи от съвместните и активни усилия на всички държави и организации.
Програмата за действие от Адис Абеба като неразделна част от Дневен ред 2030 задава нова парадигма за неговото прилагане чрез ефективно използване на финансови и нефинансови средства, поставяйки на преден план вътрешните дейности и прилагането на стабилни политики. Освен това Дневен ред 2030 се допълва от Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай и Парижкото споразумение за изменението на климата.
Политиката на България на сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ отчита също така Ангажиментите и Действията за подпомагане на развитието и за превенция и смекчаване на последиците от хуманитарни кризи, включени в Пакта за бъдещето[4], приет от световните лидери с консенсус в рамките на Срещата на върха за бъдещето на 22 септември 2024 г. в Ню Йорк.
Същевременно, политиката на сътрудничество за развитие има своето значение и за процеса на присъединяване на България към ОИСР. Българската помощ за развитие се отчита в съответствие със съществуващите международни донорски механизми в рамките на Комитета по помощта за развитие (КПР) на ОИСР – основният механизъм за съгласуване на политиките на страните-донори в тази област, а също така и механизъм за хармонизиране на правилата за предоставяне на ОПР, в който България е участник от 2018 г.
Четвъртата Средносрочна програма на Република България за помощ за развитие и хуманитарна помощ (2025–2030 г.) е израз на политическата воля на страната ни да позиционира своите усилия, съгласувано с приоритетите и ангажиментите на Европейския съюз и международната общност, в този сложен международен контекст, и да утвърди ролята си на последователен, надежден и предвидим донор като укрепва партньорствата си с държави, международни организации и неправителствени структури. В условията на бързо променяща се глобална среда Програмата въвежда гъвкава национална рамка, която позволява своевременна и адекватна реакция при възникващи хуманитарни кризи, както и адаптиране на инструментите за сътрудничество за развитие към променящите се приоритети и специфичния контекст в страните партньори. По този начин се гарантират както ефективността и устойчивостта на реализираните инициативи, така и дългосрочната стратегическа визия за приноса на България към глобалното развитие.
Основна цел на българската политика на сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ е да подпомага страните партньори в усилията им за постигане на устойчив икономически растеж, приобщаващо социално развитие, изкореняване на бедността и защита на най-уязвимите – жени, деца, възрастни хора и хора в неравностойно положение – така че никой да не бъде изоставен. Същевременно устойчивото развитие на партньорските държави се превръща не само в морален императив, но и във важен принос към националната сигурност и икономическия просперитет на България. В един взаимосвързан свят международното сътрудничество представлява инвестиция в по-стабилна, предвидима и сигурна международна среда.
В този контекст официалната помощ за развитие продължава да се утвърждава като важен инструмент на външната политика на Република България и принос към усилията на международната общност за устойчиво развитие и глобална стабилност. Чрез нея страната ни подкрепя усилията на партньорските държави за икономическо и социално развитие, като същевременно насърчава изграждането на по-стабилна, сигурна и предвидима международна среда. Тази политика съчетава солидарността с отговорността и отразява разбирането, че устойчивото развитие и сигурността са взаимосвързани цели.
Приоритети на Българската политика за развитие – географски и секторни
Многостранно сътрудничество за развитие
Финансиране, планиране и управление
Публичност и популяризиране на Българската помощ за развитие
- Основни нормативни документи
- Други документи
- Документи за кандидатстване за безвъзмездно финансиране на проекти за развитие
- Documents for Application for Financing of Development Projects
[1] ПМС 234/2011 определя целите и принципите на политиката на сътрудничество за развитие и хуманитарната помощ, механизмите за ръководство, планиране, осъществяване и мониторинг, инструментите, формите и начините на предоставяне на помощ за развитие и хуманитарна помощ. Постановлението е публикувано онлайн на адрес: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135745013.
[2] Публикувано онлайн на адрес: https://international-partnerships.ec.europa.eu/policies/european-development-policy/european-consensus-development_en.
[3] Публикувано онлайн на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:4200
8X0130(01)&from=EN.
[4] Публикувано онлайн на адрес: https://www.un.org/sites/un2.un.org/files/sotf-pact_for_the_future_adopted.pdf.