Хуманитарна помощ
Хуманитарната помощ е основен израз на универсалната стойност на солидарността между хората и морален императив[1]. Тя се различава от помощта за развитие по свои специфични характеристики, произтичащи от необходимостта от предприемане на бърза и гъвкава реакция в отговор на тежки хуманитарни кризи и възникнали извънредни ситуации в резултат на въоръжени конфликти, природни бедствия или принудително разселване на хора.
Хуманитарната помощ предполага предоставяне на материално, логистично и финансово подпомагане, с цел да бъдат спасени човешки животи и да бъдат посрещнати неотложни хуманитарни потребности, произтичащи от природни бедствия, предизвикани от човека кризи, болести, масов глад и други извънредни ситуации. Съвременните хуманитарни кризи доведоха до нарастване на броя на разселените лица- както бежанци, така и вътрешно разселени лица. В тези случаи, както и в ситуации на продължителни хуманитарни кризи, наред с материално и логистично подпомагане, хуманитарната помощ има по-широк обхват и включва множество подкрепящи дейности, целящи да намалят страданието и да смекчат негативния ефект от кризата върху пострадалите и разселените лица, включително но не само: чрез осигуряване на закрила, подслон, психосоциална подкрепа, здравеопазване, образование и квалификация, заетост, интеграционни и други мерки, съобразени с характера на кризата и специфичните уязвимости на целевите групи. Въпреки това, хуманитарната помощ сама по себе си не е в състояние да допринесе за преодоляването на основните причини за хуманитарните кризи, което налага ефективно прилагане на тройната взаимовръзка между хуманитарната помощ, помощта за развитие и дейностите за изграждане на мир.
Предоставянето на хуманитарна помощ от България е регулирано в ПМС № 234/2011. Политиката на страната ни в областта на хуманитарната помощ е съобразена с Договора за функциониране на Европейския съюз, Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, Заключенията на Съвета на ЕС от 20.05.2021 г. относно съобщението на Комисията „Хуманитарната дейност на ЕС: нови предизвикателства, същите принципи“, Инициативата за добро хуманитарно донорство[2] и Голямата сделка[3].
При предоставянето на българска хуманитарна помощ се спазват фундаменталните принципи, залегнали в международното право и разписани в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ – хуманност, безпристрастност, неутралност, независимост.
При предоставянето на българска хуманитарна помощ се спазват фундаменталните принципи, залегнали в международното право и разписани в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ – хуманност, безпристрастност, неутралност, независимост.
Българската хуманитарна помощ ще бъде оказвана в следните форми, определени от Постановление № 234 на Министерски съвет от 1 август 2011 г.:
- организиране на спасителни операции;
- предоставяне на хуманитарни средства под формата на движимо имущество;
- безвъзмездна финансова помощ;
- проекти за хуманитарно подпомагане;
- доброволни вноски към ЕС или международни организации;
- други.
Предоставянето на хуманитарна помощ се осъществява в сътрудничество с български хуманитарни неправителствени организации, Българския червен кръст, международни хуманитарни организации, местни институции и организации в страните, където се разгръща хуманитарна криза, а също и с други международни донори и хуманитарни организации. България участва в управлението на хуманитарната помощ на ЕС[4] и в Механизма за гражданска защита на ЕС[5].
Министерство на външните работи осъществява мониторинг и отговаря за докладването през КПР на ОИСР на предоставяната от България хуманитарна помощ. По линия на Механизма за гражданска защита на ЕС национална точка за контакт е Министерството на вътрешните работи, което осъществява координацията и предоставянето на помощ в натура, при необходимост в партньорство с други министерства и ведомства, в зависимост от естеството на хуманитарната криза.
Насоченост на хуманитарната помощ
В съвремието хуманитарните кризи са комплексни и почти винаги се развиват в сложни конфликтни условия, което налага интегриран подход за тяхното разрешаване при включване на всички заинтересовани участници. Целта на този подход е да бъде изградена ефективна връзка между хуманитарната помощ и помощта за развитие, а така също и с усилията по изграждане и опазване на мира. В това направление България ще се ръководи от Препоръката на Комитета по помощта за развитие на ОИСР относно тройствената взаимовръзка между хуманитарна помощ, помощ за развитие и мир[6].
В този контекст, ще се отделя специално внимание на възникнали хуманитарни нужди на приоритетните държави за двустранно сътрудничество за развитие и на страни и региони, характеризиращи се с нестабилност, като особено внимание се отделя на онези кризи, които генерират или имат потенциала да генерират миграционни потоци и биха оказали особено негативно влияние на националните интереси за сигурност, предвид обстоятелството, че България се явява външна граница на ЕС. Приоритетните ангажименти в този смисъл включват страни от Близкия изток и Северна Африка, Западна и Южна Азия и Източното партньорство.
Динамиката на международната сцена и природните бедствия показаха през последните години, че извънредните хуманитарни кризи зачестяват. В съответствие с хуманитарния императив, приоритетно внимание ще се отделя на спешните действия в случай на природни и климатични бедствия, както и хуманитарни кризи, предизвикани от въоръжени конфликти. Не на последно място, България ще продължи с ангажимента към продължителните, често забравени хуманитарни кризи.
Хоризонтални приоритети на предоставянето на хуманитарна помощ ще продължат да бъдат спазване на нормите на международното хуманитарно право и защита на лицата в най-уязвимо положение сред цивилното население, с особено внимание върху жени, деца и хора с увреждания.
Българската страна ще продължи също така да насочва ресурси за подпомогне на страните партньори с медицински средства и продоволствени продукти както по линия на пряката хуманитарна помощ, така и чрез съществуващите механизми на ЕС и на водещи международни организации.
Местната реакция за намаляване на риска от кризи и бедствия, включително подготвеност за бедствия и епидемии, и възстановяване след тях, са от съществено значение за спасяването на човешкия живот и за постигане на повишена устойчивост на общностите при спешни ситуации. Подкрепата за превантивни и изпреварващи действия за предотвратяване на кризи и изграждането на капацитет за смекчаване на въздействието на бедствията и за засилване на хуманитарната реакция също представляват част от хуманитарната помощ на България.
В отговор на отправен апел, хуманитарната помощ изисква бърза и гъвкава реакция с цел спасяване на човешки животи, облекчаване на страданията и поддържане на човешкото достойнство. При ситуации на повтарящи се или хронични кризи като природните бедствия, хуманитарната помощ има и средносрочно измерение за намаляване на уязвимостта и изграждане на устойчивост, което я приближава по цел и съдържание към помощта за развитие.
Предоставянето на българската хуманитарна помощ се съобразява с потребностите на страната бенефициент и необходимостта от ефективно разходване на отделените средства.
[1] Съвместна декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската Комисия, Европейски консенсус относно хуманитарната помощ, Официален вестник на ЕС C 25 от 30 януари 2008, стр. 1–12: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:42008X0130(01)&from=EN.
В съответствие с чл. 4 от ДФЕС предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС е споделена компетентност между държавите членки и ЕС. Управляването на хуманитарната помощ на ЕС се осъществява съвместно от ЕК и неговите държави членки според модалностите на Регламент (ЕО) № 1256/96 на Съвета.
[2] Официален сайт: https://www.ghdinitiative.org/ghd/gns/home-page.html. Всички донори от ЕС се ангажират да прилагат принципите на Доброто хуманитарно донорство (Принципи и добра практика на хуманитарното донорство, Стокхолм, 17 юни 2003 г., одобрени от ОИСР-КПР през април 2006 г.) и да работят заедно, както и с други участници, с цел прилагане на най-добрите донорски практики.
[3] https://www.ghdinitiative.org/ghd/gns/home-page.html.
[4] В съответствие с Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (ОВ L 163, 2.7.1996, с. 1).
[5] Учреден с Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17/12/2013 относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924), изменено с Решение № 2019/240/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13/03/2019г. (ОВ L 77I, 20.03.2019г., стр. 1).
[6] Публикувана онлайн на адрес: https://legalinstruments.oecd.org/en/instruments/OECD-LEGAL-5019.