Финансиране, планиране и управление
Съгласно поетия ангажимент, още с присъединяването си към Европейския съюз, България, както и другите нови държави членки, следва да се стреми да достигне нива от 0.33% от БНД на отпусканите средства за ОПР. Общата позиция на ЕС по финансирането на развитието бе утвърдена и в Заключенията на Съвета от 26 май 2015 г., с които е потвърден ангажиментът ЕС като цяло да постигне целта от 0.7% ОПР/БНД до края на времевия хоризонт на Дневния ред на развитието след 2015 г., като новите страни членки ще се стремят да постигнат 0.33% ОПР/БНД.[1]
В периода 2013–2021 г. България отчита минимално увеличение на предоставяните средства за помощ за развитие – от около 0.9 % до около 0.11 % от БНД. През 2022 г. и 2023 г. общият обем на българската ОПР значително нараства – съответно в размер на 0.27 % и 0.19 % от БНД, като увеличението се дължи на предоставените за издръжка на украинските бежанци в България средства. През 2024 г. обаче размерът на ОПР отново намалява до 0.14 % от БНД.
Въпреки тенденцията към известно увеличаване на дела на двустранната помощ за развитие, основният дял от предоставяната от България ОПР се дължи на вноски във външните финансови инструменти и фондове на Европейския съюз, както и вноски към други международни организации. Според най-актуалната официална статистика на КПР на ОИСР за 2023 г. брутната двустранна помощ за развитие възлиза на 16.1% от общия размер на българската ОПР, което е недостатъчно за постигането на целите на политиката на сътрудничество за развитие като част от външната ни политика. В периода до 2030 г. стремеж при формирането на общата ОПР ще продължи да бъде системното увеличаване на дела на двустранната помощ.
С оглед непрекъснато растящите хуманитарни нужди в глобален мащаб, следва да бъде обмислено и увеличаването на дела на средствата за хуманитарна помощ, вкл. чрез вноски към международни организации. България ще продължи да се стреми към предоставяне на хуманитарна помощ в размер на минимум 20 % от общата ОПР.
Изпълнението на ангажимента за предоставяне на ОПР в размер на 0.33 % от БНД предполага постепенното увеличаване на средствата за ОПР, включително мобилизиране на финансови ресурси от бизнеса, за което е необходимо разработването на съответните финансови инструменти за привличане на частно финансиране.
Планирането и отпускането на средствата за помощ за развитие и хуманитарна помощ става въз основа на аргументирана обосновка в съответствие с международно приетите стандарти за добро управление и ефективност, залегнали в Парижката декларация от 2005 г., Декларацията от Бусан от 2011 г., Плана за действие от Адис Абеба от 2015 г. за финансиране на развитието и свързаните с тях международни договорености.
Средствата за помощ за развитие се планират на основата на дължими вноски към инструментите и фондовете на ЕС за помощ за развитие, към основните бюджети на международни организации и финансови институции, чиято дейност е свързана с целите на помощта за развитие, към конвенции, които имат технически функции и по предоставяне на помощ за развитие, както и на основата на планирана двустранна помощ за развитие, отчитайки ангажимента на страната ни да достигне определените от ЕС нива за отпускане на средства за помощ за развитие. Необходимите средства ще бъдат осигурени от бюджета за съответната година на ангажираните с изпълнението на дейностите по Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2025–2030 г. ведомства, като не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания от държавния бюджет.
Управлението се осъществява съгласно разпоредбите на ПМС №234/01.08.2011 г. Предвид спецификата на дейностите по предоставянето и управлението на ОПР ще продължи работата по повишаване на административния капацитет на специализирани кадри в съответствие с изискванията на ОИСР, подготовката на квалифицирани служители в областта на управлението на проекти.
Постигане на по-добри резултати и оптимизиране на процедурите по набиране и подбор на проектни предложения и мониторинг на изпълнението им, както и за ефективното и целенасочено предоставяне на българската ОПР би могло да се осъществи чрез укрепване на административния капацитет. Първа стъпка в това отношение би било създаването на отделна дирекция в МВнР за управление на помощта за развитие, която да отговаря за подбора и управлението на програми и проекти за развитие, да осъществява дейности по предоставяне на техническа помощ, мониторинг и докладване. В по-дългосрочна перспектива следва да се обмисли създаването на отделна административна структура за сътрудничество за развитие, което би дало възможност на България да участва по-ефективно в дейностите на ЕС в тази област.
[1] Заключения на Съвета на ЕС по Новото глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие, 26 май 2016 г., http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9241-2015-INIT/bg/pdf.