Интервю на министър Велислава Петрова при Мартин Карбовски

Мартин Карбовски: Аз съм Мартин Карбовски. Вие се намирате в YouTube канала на Мартин Карбовски. Бързам да обявя госта си. При мен има гост от високо ниво. Сложен е разговорът, но пък се надявам един час да ни стигне – външен министър на Република България д-р Велислава Петрова-Чамова. Добър ден!

Велислава Петрова: Добър ден.

Мартин Карбовски: Как да се обръщам към Вас? Д-р Петрова Чамова?

Велислава Петрова: По-скоро Велислава.

Мартин Карбовски: Велислава. Така. Малко биография. Първо, между другото, да Ви поздравя – днес премиерът Радев излиза в 10 ч. извънредно. Аз бях леко изненадан. Това обаче и пиарски, и като позитивна новина, и като направен продукт беше много добре. Връщаме костите на Самуил. Поздравления за тази работа. Предполагам, че целият Министерски съвет има отношение. Сега, разбира се, това не е само вашата работа – предполага се, че доста години се е работило по въпроса, но това, превърнато във факт, топли сърцето на всеки нормален българин, а не го топли на македонците. Но тук няма да се заяждаме сега, защото външният министър ни е на гости. Малко биография: Велислава Петрова е родена 90-та година в Сандански. Завършва микробиология в Бристол. След това защитава докторска степен по инфекциозни заболявания в Кеймбридж. Професионалният ѝ път започва в науката и международните организации. Работила е в ООН по теми, свързани със здравни иновации в развиващите се държави. По време на пандемията е била част от Global Alliance for Vaccines and Immunization (GAVI се казва организацията), където участва в разработването на инвестиционни стратегии срещу нововъзникващи патогени. Била е консултант на Световната здравна организация и експерт на Световната банка по биотехнология и управление на риска от бедствия. 2022–2023 година Велислава е заместник-министър на външните работи в три последователни правителства – кабинетът на Кирил Петков и двете служебни правителства на Гълъб Донев. Отговаря за европейските въпроси, регионалната политика, икономическата дипломация и отношенията с международни организации. Представлява България в Съвета "Общи въпроси" на ЕС и е шерпа на заседанията на Европейския съвет... Какво е шерпа на заседанието на Европейския съвет?

Велислава Петрова: Основният човек, който съветва в тогавашния случай президента, който ни представляваше на Европейския съвет - президентът Радев. Съветва го по европейските въпроси. Най-близкият човек до лидера, който го подготвя за Европейските съвети.

Мартин Карбовски: Това е вътрешноведомствен жаргон там. Така ли?

Велислава Петрова: Това е вътрешноведомствен жаргон в Брюксел, да.

Мартин Карбовски: Участва в работата по присъединяването на България към Шенген. Сега, то това е истината – шерпите вършат работа, а вие виждате по телевизията други хора. Това е така, нали?

Велислава Петрова: Често се случва.

Мартин Карбовски: Често се случва, да. Преди да стане министър е главен програмен директор на центъра Future Generations в Брюксел, където работи по европейски политики и конкурентоспособност, стратегическа автономия, изкуствен интелект и отбранителни технологии. 8-ми май 2026 година става министър на външните работи на Р България в правителството на Румен Радев. Добър ден.

Велислава Петрова: Добър ден.

Мартин Карбовски: Има ли нещо, което сме дали на Гърция, което не би ни харесало срещу костите на Самуил?

Велислава Петрова: Няма нещо, което да сме дали, което да не ни е харесало.

Мартин Карбовски: Веднага троловете ще ви нападнат. Нападнаха ви вече, че сме дали много вода.

Велислава Петрова: Абсолютни измислици. Няма нищо такова.

Мартин Карбовски: Това беше за мен от днес, защото аз съм изключително радостен. Слава Самуилова се казва тук, нали, защото това е най-изтерзаният български владетел в цялата ни история. Да почнем от Украйна и Русия и "коалиция на желаещите", което е изключително щекотливо и там трябва да се опитваме да не угодим нито на русофили, нито на най-проукраински настроените, които вече влизат според мен в едно минало, което не е най-доброто. Та, какво е всъщност нашето участие, фактическото, в "коалиция на желаещите" или не сме точно там? Разбирате битката в мрежите – Илияна Йотова примерно казва нещо, което е позиция на държавата. В един момент Румен Радев казва нещо и в един момент има едни хора, които казват: "То това е твърде украинско", а иначе казват: "О, те се продадоха на руснаците". Разбира се, не искам да спорите с троловете, обаче все пак официално ако може да заявим – ние в коалицията ли сме и доколко?

Велислава Петрова: В случая основното, което се опитваме да поставим на преден план във всички наши политики и в частност външната политика, е къде стои България, къде за нас е важно да бъдем и с какво можем да допринесем и къде е нашият интерес. Това почти винаги не се харесва на някого.

Мартин Карбовски: Е добре, дали ще е от едната страна или от другата...

Велислава Петрова: Коалицията на желаещите, добре е да се върнем назад и да разберем какво е. Тя се появи като инициатива на Франция и Великобритания в отговор на тогава доста активни преговори от американска страна с Русия и Украйна за мир, в които започна да се изготвя един план за мир в края на 2025-та година, в който не беше много ясно какви са основните точки за този мир, при какви условия ще се подписва, какви ще са гаранциите за сигурност и така нататък. Фокусът тогава на Франция...

Мартин Карбовски: Може ли да се направи такъв план за мир без Русия, не беше ли илюзия това?

Велислава Петрова: Тогава в тези преговори на Съединените щати участваше и Русия. Това бяха преговори, знаете, с пратениците на президента Тръмп, в които участваха и Украйна, и Русия. Разбира се, не на една маса, но участваха в тези преговори, които те водеха. Тогава Европа се оказа в неизгодна ситуация, защото не участваше по никакъв начин. Тогава по инициатива на Франция и Великобритания започна тази "коалиция на желаещите", която, пак казвам, е неформален формат. Неговата цел беше да се разбере по какъв начин Европа и останалите страни, които се присъединяват там, могат да участват в гаранции за сигурност след постигане на мир. Подчертавам – след постигане на мир, какъвто очевидно все още няма. В различните срещи, които се провеждаха през това време – имаше виртуални срещи, срещи на живо – участваха или не участваха различни страни. Тогавашното правителство, представено от Желязков, е участвало на такъв тип срещи. Като конкретни ангажименти – различните страни решават дали да поемат или не, но това ще стане реалност едва когато има някакъв мир. Основната идея в момента на "коалиция на желаещите" е дали ще има готовност на страните да се включат в едни войски, които да участват в поддържане на мира, когато той бъде установен – такива сили за сигурност, които да присъстват на място.

Мартин Карбовски: На което руснаците никога няма да се съгласят.

Велислава Петрова: Да, това е така. Тук, в случая на хипотезата след постигане на мир, има и страни, които участват в "коалиция на желаещите", но са казали, че не биха искали да се включат в точно тези инициативи. Все още е изключително неформален формат, в който досега не е имало акт на Министерски съвет, с който сме се присъединявали, но разбира се, присъствието на нашите лидери е показвало подкрепа. В случая много ясно премиерът Радев каза, че нашето място не е там, имайки предвид нещо, което винаги е казвал като теза – че ние войници там няма да пратим, дали ще бъдат в мироопазваща мисия или в друга мисия, това няма да се случи. На този етап тази коалиция не предлага други способности и възможности. Когато говоря с френските си колеги, интересното е, че те казват: "За нас това са стъпките за мир". Те възприемат "коалиция на желаещите" като нещо, което им помага да мислят какво ще се случи след постигане на мир.

Мартин Карбовски: У нас се тълкува като коалиция на желаещи да участват във войната срещу Русия. Има го и това тълкувание.

Велислава Петрова: Това е изместване на фокуса. Затова се върнах назад във времето, за да разберем какво е "коалиция на желаещите". Това са едни страни, които, ако виждат в собствената си армия и способности готовност да участват в едни мироопазващи сили след постигане на мир, могат да го направят. И ние не бива да спираме другите страни да го правят. Ако наистина се стигне до такъв мир, към който призоваваме, и тези страни имат готовност военна да направят такъв тип мироопазващи сили, добре е да го направят. Ние като страна не можем да го направим и заради това премиерът ясно каза, че нашето място не е там, но това не означава, че спираме останалите страни да участват, ако искат.

Мартин Карбовски: Това е сносно обяснение, но от друга страна има акт например на служебния премиер Гюров, който отива там и разписва нещо, което дори президентът в тоя момент не знае. Има ли такова нещо?

Велислава Петрова: Тук говорим за нещо друго. Говорите за споразумението с Украйна, което беше подписано тогава. Явно координацията междуинституционално тогава я е нямало, така че не мога да говоря от името на президента какво е знаел или не. Беше ясно това, което беше казано – че не са знаели. А политическата рамка, която е определена там, е доста пожелателна. Тоест, подписали са нещо, което по-скоро е политически акт да покажат някаква подкрепа, но дълбоката стойност не е особено голяма, понеже няма нищо на практика.

Мартин Карбовски: Има една лекота в тези обяснения, но пък от друга страна ние всички знаем, че дадохме много неща на Украйна. Някой ден ще разберем ли какво сме дали на Украйна? Може би трябва да питаме военния министър, разбира се. И аз го питах, разбира се, каза че няма как да ми каже всичко.

Велислава Петрова: Разбира се, тук има защита на класифицираната информация, затова няма как да ви кажа всичко. Дали сме 13 пакета, в които сме участвали през годините в различните правителства. Основното, което е дадено е през 2024 г. Тогава е основният ресурс, който е даден. Важното е какво ще получим в замяна. Сега на европейско ниво механизмът, по който тези средства и техника бяха дадени, беше отблокиран след смяната на правителството в Унгария. Така че има възможност за част от реимбурсацията – част от даденото да бъде получено обратно.

Мартин Карбовски: Нека да го кажем човешки - да ни се плати това, което сме дали на Украйна.

Велислава Петрова: Не в цялост, но част от него може да бъде компенсирано.

Мартин Карбовски: Да, компенсирано. А оттук насетне линията на този Министерски съвет и на външния министър по отношение на конфликта каква е?

Велислава Петрова: Важното за нас е какво правим ние като Европа, за да доведем конфликта до ситуация, в която той да спре. Ясно е за всички, че колкото повече продължава войната, тя ескалира във вид, в който единственото, което се случва, е да има още повече жертви и да представлява още по-голяма опасност за сигурността на целия регион, включително и на нас. Оттук нататък винаги от самото начало призоваваме за това, че дипломацията досега не е използвана достатъчно активно. Ясно е, че преди встъпването в длъжност на президента Тръмп за мир дори не се говореше при нас. Мир беше общо взето като тема табу.

Мартин Карбовски: Само тук се говореше, имаше походи за мир, организираха го някакви граждани...

Велислава Петрова: Това е важно, защото и на европейско ниво призивите за мир са основни в момента.

Мартин Карбовски: Вече да.

Велислава Петрова: Така че ние сме сред страните, които работят и изискват по-активна роля на дипломацията и европейско участие там. Иначе какво правим? Ние ясно казахме, че в двустранно качество ние средства и оръжия не даряваме.

Мартин Карбовски: Затова гласувахме за Радев.

Велислава Петрова: Това е нещо, което мисля, че всеки разбра и не мисля, че може да бъде тълкувано двусмислено.

Мартин Карбовски: И много хора не харесаха това.

Велислава Петрова: Така е, но е трудно да се даде нещо, което нямаме, и в същото време е важно да се разбере, че ние имаме българска общност в Украйна. Това не означава, че се отказваме от българската общност в Украйна. Напротив, именно усилията ни за постигане на мир са и усилия в посока на това техният живот, добруване и благосъстояние всъщност да може да бъде възможно. Така че в тази посока ние подкрепяме европейската интеграция на Украйна, европейската перспектива на Украйна, защото в хода на отварянето на процеса на присъединяване те показаха, че всъщност, за разлика от други страни като да речем Република Северна Македония, които така и не искат да поемат ангажиментите си за постигане на добри условия на живот и равни права на българите там, Украйна показва готовност да работи в тази посока и да подсигури добри условия за живот на нашите българи там, и това е важно в процеса на присъединяване. Тоест, ако някой казва: "Вие защо казвате, че подкрепяте, пък не подкрепяте, какво значи това? Не може да бъде редуцирано само до военна помощ. Ние не даваме военна помощ и финансова помощ в двустранен план, но подкрепяме там, където има полза за нашата общност и там, където има възможност наистина да отразим напредъка, който те показват по линия на запазването на малцинствата.

Мартин Карбовски: И където се говори за мир.

Велислава Петрова: Точно така. Където има усилия за мир, ние ги подкрепяме. Където не се говори за мир, ние го повдигаме.

Мартин Карбовски: Какво казвате на хората, които не искат да чуят думата мир и казват: "Трябва да натикаме руснаците в блатата"?

Велислава Петрова: Тук разликата между "трябва" и "може" е много голяма. Какво трябва да се случи и какво може да се случи в контекста на способностите, които имаме, мисля, че е ясно.

Мартин Карбовски: Добре, а как да опитаме да дефинираме, дори през метафора или някакво сравнение или с приказка, каква е нашата външнополитическа стратегия? Сравняваме солидарност към Украйна и национален интерес, как да го вкараме това в една метафора, докъде е солидарността и откъде нататък вече не е националният интерес? Или всичко за Украйна винаги е национален интерес?

Велислава Петрова: Може ли да започнем с дефиниция на национален интерес?

Мартин Карбовски: Еми трябва вие да го кажете.

Велислава Петрова: За мен националният интерес има редица елементи. Част от тях са външнополитически, не изцяло. Първо, национален интерес е да има некорумпирани политици, да има хора, които представляват народа си и работят в негова полза. Второ, национален интерес е да не бъдем изолирани, а да имаме право на глас. Там, където имаме право на глас наравно с останалите страни, независимо от това колко ни е голяма икономиката или какво ни е населението – в Европейския съюз и НАТО. В тези формати ние имаме право нашият глас да бъде чут наравно с останалите и имаме интерес тези съюзи да са силни. Дали ни харесват или не е друг въпрос, но дали те ще функционират ефективно, дали ще са силни – това е национален интерес за нас. Ние нямаме полза Европа да бъде слаба, нямаме полза НАТО да се разпадне, защото нашите собствени способности, икономически и отбранителни, са градени в контекста на тези съюзи и съществуват на нивото, което са в контекста на тези съюзи. Тоест ние имаме полза от това те да са силни, да са геополитически играчи и да играят роля в световен план. И ние трябва да правим това, което е нужно, така че да ги правим по-силни и където е нужно, да ги критикуваме, за да покажем как могат да станат по-силни.

Мартин Карбовски: Не ги критикуваме достатъчно. Европа на Урсула харесва ли ви, силна ли е?

Велислава Петрова: Не бих дефинирала "Европа на Урсула". Европа всъщност е съюз, в който страните трябва да могат да покажат кое за тях е важно. Решенията в крайна сметка се взимат от Съвета, където са представени страните. Кои са лидерите там и каква позиция заемат е ключово за функционирането на съюза. Урсула предлага, Комисията предлага решения, законопроекти и така нататък, а тези, които решават, са държавите членки. По-скоро въпросът е какви лидери управляват и какви лидери са управлявали, там е разковничето и какви лидери ще се избират в бъдеще. Ключово за съюза е да показва своята функционалност и ефективност, защото в този контекст може да продължава да убеждава гражданите на Европейския съюз, че това е правилният модел. Аз смятам, че това е правилният модел.

Мартин Карбовски: Кой? Досегашният?

Велислава Петрова: Модел, в който ние сме част от една единна Европа, играем на един пазар и в един съюз.

Мартин Карбовски: Но самата Европа според мен доста често прави неща, които са нелогични, да не ги нарека и глупости – като Зелената сделка, мигрантските потоци, мога да изредя и други.

Велислава Петрова: Пак казвам, Европа не е съвършена. Тя е проекция на лидерите, които я представляват. Тоест, това са били лидери, избирани в конкретни страни. Зелената сделка е резултат от силното влияние на зелени политики в ключови големи европейски страни, в които бяха водещи тези партии. Народът в тези страни е избрал партии, които поставиха това на преден план като политика и те със своето влияние успяха да поставят на преден план тези политики. Със смяната в политическата архитектура в големите страни, и не само, ще видим смяна и в политиките, но не бива да се прави такова разделение, че Европа предлага глупости и ние не ги харесваме. Хората, които в крайна сметка вземат решенията за Европа, са тези лидери, които са избрани от народите си. Какви решения избират тези народи – дали избират депутати и политици, които правят глупости, е друг въпрос. Това е ключовото.

Мартин Карбовски: Да. А думата на България чува ли се? Аз ще цитирам себе си – че нашите външни министри са по-така мълчаливи, да го кажем много любезно. Сега във ваше лице изглеждат твърде добре за външни министри – сравнявам и с Лавров или Кисинджър, шегувам се, разбира се. Но в един момент това, че Вие сте жена и млада, помага ли Ви по някакъв начин или пречи да бъдете министър на България и да се чува думата там навън?

Велислава Петрова: Думата се чува тогава, когато има правителство, което има ясен мандат от народа си и не се държи на полусглобени формации.

Мартин Карбовски: Мхм.

Велислава Петрова: Гласът се чува тогава, когато има ясен мандат от правителството, даден на министъра, и гласът се чува тогава, когато министърът не се притеснява да представи националната позиция, дори и когато тя е различна, и да я аргументира.

Мартин Карбовски: Тук не говорим за едно хленчене. Правите ли го?

Велислава Петрова: Мисля, че стана изключително ясно, че го правим. Ще дам пример с дискусията по санкциите. Знаете, че тук се създаде огромно напрежение около това как ние ще бъдем изолирани, пазим патриарх Кирил, как едва ли не защитаваме Русия и че всички ще ни отритнат. Моята работа не е да подклаждам огньовете, а да ги потушавам и много аргументирано да защитавам нашите позиции. Стана ясно, че тогава нашата позиция не само че беше разбрана, а беше приета и в крайна сметка рефлектира в крайния пакет, който се прие. Това се вижда като цикъл на създаване на драма, крайности в оценките, чертане на крайни сценарии...

Мартин Карбовски: Докато не се реши нещо нормално и не се разбере, че нашите предложения бяха приети.

Велислава Петрова: Точно така. И то това е само един пример. Ще дам втори пример в обратна посока, защото в началото ясно заявихме, че искаме по-активна външна политика. Вие започнахте с това каква е външнополитическата ни стратегия. Външнополитическата ни стратегия се обръща малко назад и мисли къде сме ние сега. Голяма част от фокуса ни е бил през последните десетилетия да членуваме в ЕС, в НАТО, в Шенген, в еврозоната.

Мартин Карбовски: И да слушаме началниците, цитирам някого.

Велислава Петрова: Да, защото се създаде представа – и точно това е много пагубно за представата за Европа и ЕС в България, защото много дълго представата за ЕС беше, че каквото каже Меркел, това е, или приятелите от Брюксел ни казаха това, което създава едно усещане у народа, че някой на нас ни налага и ни казва какво да правим ние седим и слушаме. Това води до естествена мнителност у народа за това кой ни представлява там, че да ни казва какво да правим. Това съвсем не е така реално и оттук нататък при нас след 20 години членство. Догодина честваме 20 години членство в ЕС - основното нещо, което си казахме, е: добре, ние ако искаме тоя съюз да функционира по-ефективно, наясно сме, че не е идеален, ние трябва първо да можем ясно да си изразяваме позициите, както показхме, че го правим, дори когато сме критични, и второ – трябва да предлагаме някакви решения, защото само критикуването не е положително. И в тази посока се видя това, което пак създаде истерия, макар и положително за страната ни, създаде истерия от недоволство, че България беше единствената страна, чийто премиер беше споменат в реч на председателя на Комисията.

Мартин Карбовски: Защо стана така? Защо за Радев се говореше на тая трибуна?

Велислава Петрова: Това не беше нещо, което се случи просто ей така. Това бяха много координирани усилия и в мое лице, и в министъра на транспорта, и примиерът на негово равнище.

Мартин Карбовски: Вие казахте на Урсула да кажете името на Радев в тоя позитивен контекст?

Велислава Петрова: Ние представихме предложение защо България е ключова държава в региона – пресечна точка на свързаност както от Централна Азия до Европа, така и от Персийския залив до Европа и показахме защо трябва да бъде точно тук. Имаме политическата стабилност, страна сме, която може да комуникира и със страните от Централна азия и със страните от Персийския залив, страна сме, която и сега има ключова роля като енергиен хъб – енергийна пресечна точка.И това беше оценено. Никой не дава нещо такова просто защото някой някого харесва или не. Това е характер и оценка за потенциала и политическата воля на едно правителство.

Мартин Карбовски: Добре, айде да покажем още характер и да се заяждаме за визите. Може ли да няма визи за Щатите? Толкова години сме толкова верен съюзник. Какво става с визите?

Велислава Петрова: Видяхте, че този въпрос беше поставен на най-високо ниво от премиера към президента на САЩ. Впоследствие няколко седмици след това изпратиха делегация от няколко институции от САЩ, за да кажат, че подкрепят – всички технически критерии са изпълнени, остават тези прочути откази. В момента сме около 5%, а те искат 3%. Това беше поставено и от мен по време на срещата на ООН с моя американски колега, защото за нас това е ключово – не е просто дали едни наши хора ще пътувас с визи или не. Това показва ниво на партньорство и създава възможности за още по-голям обмен. Дали ще бъде бизнес, граничен или всякакъв друг. Осъзнава се от американската страна, имат си правила за това как това се случва и се надявам скоро това да бъде постигнато.

Мартин Карбовски: Последното изречение го чуваме наистина много дълго време – последните 35 години.

Велислава Петрова: Предлагам да се срещнем тогава, когато се е случило, и да си говорим пак.

Мартин Карбовски: Аз искам да се случи още утре. Това е признание и за това, че сме наистина важен партньор. Някой казва: "Вие сте важен партньор, ама визите..." Еми какъв важен партньор сме ние, като такова е отношението към гражданите на тоя важен партньор?

Велислава Петрова: Мисля, че точно заради това сигналът от поставянето на въпроса на най-високо ниво беше: да, ние сме партньори, но очакваме това да бъде оценено.

Мартин Карбовски: А в тоя контекст някой свързваше падането на визите с американски самолети у нас. Радев изигра добре тази партия шах, защото те бяха на гражданско летище, никой не беше съобщил дори, че са тук. Не знам кого са и питали, за да бъдат тук. В един момент Радев ги настани за известно време в Безмер и после те си тръгнаха. Иран, Безмер, заплахата, реалните настоящи отношения между държавите – Иран и България, ще коментирате ли тези неща?

Велислава Петрова: Вижте, там пак цикълът на истерията се активира. Първо, Вие ясно казахте, че там никой никого не беше питал и беше просто решение тогава на Министерски съвет под претекст, че това е тренировачна мисия

Мартин Карбовски: Която беше лъжа, можете ли да го кажете?

Велислава Петрова: Да, то фактите говорят в абсолютно противоположна посока. Отвъд това, тогава бяха 15 самолета на летището в София. Аз съм присъствала в случая, когато летяхме заедно с премиера, връщаме се и виждаме как всички тези самолети са там, започва да има проблеми с настилката. Тоест, очевидно мястото им не беше там. И това бяха 15 самолета, кото бяха останали там. Това, което направихме тогава, е да проведем процеса както е по Конституция – да кажем на народа истината, макар да предизвикаме брожение и истерия и да преминем през процедурата, която изисква решение на Народното събрание, което изизксваше и тези самолети-танкери да бъдат разположени на военно летище, което апропо, така или иначе, ние имаме  споразумение със САЩ за използване на тези бази. Така че там беше мястото им. Разбира се, знаете, че казваха: "Тези ни вкараха във война, Иран ще ни атакува".

Мартин Карбовски: Коментирайте Асен Василев, който казва: "Ние пет години пазим България да не влезе във война, а сега Радев ни вкара във война".

Велислава Петрова: Вижте, в България тези, които наричат себе си евроатлантици, са много интересна група, защото те под тази шапка всички свои грехове ги опрощават. Дори някои от тези евроатлантици напуснаха залата, тогава, когато се вземаше това решение. Тоест, някак ги напусна евроатлантизма в този момент и споразуменията, които част от тях също са подкрепили и преди. Най-тъжното е, че се играе със страха на хората с цел политически дивиденди. Тези хора правят това постоянно. В онзи случай от 15 самолета станаха два и след това си отидоха. А по отношение на Иран – знаете каква критика и истерия отново настъпи за това, че съм говорила с външния министър на Иран. Абсолютно нормално е между страни, които имат дипломатически отношения, да си говорят, дори когато са на противоположни позиции.

Мартин Карбовски: А защо беше истерията – защото не е достатъчно евроатлантическо и не бива да се говори с външен министър на Иран ли?

Велислава Петрова: Различно, а както си казахме и в началото, истерията винаги е от две страни. От една страна – защо въобще сме си говорили, едва ли не им се обясняваме, което не е така, ние изразяваме пред една страна, че това е нашата позиция. От друга страна истерията беше защо въобще сме разрешили на тези самолети да са там, тъй като харесваме Иран и имаме дипломатически отношения с тях, което е факт. От една страна САЩ е стратегически партньор, от друга страна Иран е държава, с която имаме дългогодишни дипломатически отношения. Важното в този разговор беше, че ние имаме възможност директно да изразим позициите си. Те се различаваха и важното за мен беше да поставя пред външния министър на Иран, че България няма да приеме политика на страх и да бъде заплашвана по какъвто и да било начин и всъщност изпълнява съюзническите си задължения и не участва в тези военни действия. Ясно е, че в хода на фактите, тези самолети напуснаха страната ни и не се стигна до конфликт с Иран. А отношенията ни сега – преди около месец, Иран пуснаха искане за агреман за нов посланик. Ако те смятаха да си нарушават дипломатическите отношения с нас и не искаха да ги поддържат, нямаше да направят това, което очевидно показва, че ние имаме дипломатически отношения там и нищо катастрофално не се е случило.

Мартин Карбовски: То това е работата на външия министър. В един момент, когато Иран пусне нота или иранския посланик тук на Вашето място казва: Ние сме против присъствието на тези самолети или помагането на САЩ да водят война срещу Иран, тогава някой трябва да да уравновесява, да успокоява, да балансира.

Велислава Петрова: Видяхте минала седмица че външният министър на Германия се срещна с Лавров.

Мартин Карбовски: По негово искане или това е руска опорка?

Велислава Петрова: Не мога да коментирам кой от двамата е искал срещата. Факт е, че са се съгласили и са направили срещата, което показва че готовността за диалог и от двете страни се засилва.

Мартин Карбовски: Това е малко оптимистично. От 2022-ра не са се срещали, а Вие дипломатично казате, че…  не, според мен няма готовност. Първо, нивото е само външни министри и второ - те четири години не са се срещали. Но пак е хубава новина.

Велислава Петрова: В дипломацията фактът, че двете страни се съгласяват да седнат на една маса и то публично, защото понякога се съгласяват да го направят, но не публично, това е сигнал за по-нататъчни действия. Дали те ще бъдат ефективни съм съгласна, че можем да бъдем доста предпазливи в оценката си.

Мартин Карбовски: Ако нямаше днес новината за Самуил, аз щях да започна с първото нещо което ме интересуваше - посланика ни в Обединените арабски емирства. Първо, защо го отзовавате? И второ, отзовавате ли го? Ще го махате ли, искаме подробности.

Велислава Петрова: Вижте, отношенията с ОАЕ са изключително важни за нас и в контекста на това, което казахте със свързаността и в контекста на това, че са ключов партньор в региона. Ние не можем да си позволим каквато и да било сянка на съмнение, че там има човек, който не се ползва с кредит на доверие.

Мартин Карбовски: Кредит на доверие, с който той не се ползва от наша страна, нали? Може би той е много удобен на тях. Искате да кажете, че те трябва да знаят, че ние имаме доверие на този човек?

Велислава Петрова: След като той е изпратен от нас ние трябва да имаме доверие в него, тоест, политическата преценка за изпращане на един посланик не е само той да е дипломат - пращаме го. Това означава, че това е човек, в когото ние виждаме легитимен наш представител и на когото имаме доверие. Изнесената информация от МВР показва връзки на свързани с него лица, на баща му в случая, с фирми за нелегална дейност.

Мартин Карбовски: Те отрекоха.

Велислава Петрова: Аз не представлявам прокуратура, така че не бих искала да коментирам състоятелността или не на такива твърдения.

Мартин Карбовски: Но дори само съмнението достатъчно ли е?

Велислава Петрова: Съмнението е абсолютно достатъчно Не можем да си позволим наш дипломатически представител на такова високо ниво да има съмнение за незаконно съобразност на действията му или свързано с незаконосъобразни действия на други лица.

Мартин Карбовски: Или услуга да се прави на партиен ръководител, който…

Велислава Петрова: Точно така. Всичко това ни дава възможност ние да вземем политическо решение, което и направихме. Аз предложих на Министерски съвет това да се случи и днес това решение беше взето.

Мартин Карбовски: Вие предложите да махнете посланика в ОАЕ?

Велислава Петрова: Аз предложих на Министерски съвет да отзовем посланика в ОАЕ?

Мартин Карбовски: Махнат ли е вече или зависи, или има още една процедура?

Велислава Петрова: Решението на Министерия съвет беше взето днес, а крайният акт е на президента. Президентът изпраща с указ и го връща с указ.

Мартин Карбовски: Ами какво казвате тогава на хората които казват, че всъщност Радев го е назначил? Вие сте го назначили?

Велислава Петрова: Процедурата е такава - правителството предлага посланик, а президентът подписва указ. А това твърдение че Радев го е назначил или носи политическа отговорност за него, в случая правителството е това, което го излъчва. След като е дипломат, който е бил от кариерата, президентът не извършва прокурорска проверка, за да определи. Това е предложение, което прави тогавашното правителство. След като тогавашното правителство е предложило този човек и той изпълнява условията наистина това да е дипломат с необходимия ранг няма нещо конкретно… Всеки твърди, че е бил човек на Радев или Радев го е изпратил. Да, указът е на президента, но това е по-скоро процедура, отколкото избор.

Мартин Карбовски: Нека да направим едно малко упражнение по география. Нашите съседи един по един да ги коментираме. Отношенията с Румъния, може би да пропуснем Румъния, защото винаги сме пакет с нея, нали? От друга страна те се развиват политически малко по-различно от нас в момента. Да започнем от Македония. Какво е Македония?

Велислава Петрова: Вие казахте, че съм от Сандански, така че за мен като дете границата не е съществувала много. Винаги съм могла много бързо да стигна до там.

Мартин Карбовски: Защото сте родена през 1990 г., преди това не беше точно така.

Велислава Петрова: Да, това е привилегия за моето поколение. За мен основното нещо, което продължава да ме тормози е, че ние не можем да подсигурим един спокоен живот за българите там. Тези, които се определят като българи не могат да живеят спокойно и дори не става въпрос за добросъседски отношения, а критерии за Европейския съюз. Това е основно изискване, за да може с една държава да поддържаш добри отношения - твоят народ там да може да се ползва с равни права и с добри условия на живот. За мен е една огромна пропусната възможност за правителството на Република Северна Македония това, че не съумя да намери политически курс различен от антибългарската теза. Във времето виждаме други страни, Албания върви напред, Черна гора върви напред. Виждаме, че при наличие на политическа воля процесът на присъединяване, макар и труден, макар и изключително нуждаещ се от реформи във всяка една страна, този процес на първо място изисква политическа воля. Трудно е да има политическа воля тогава, когато политическото съществуване на едни партии е базирано на антитезата Европа или антитезата България като член на Европейския съюз. Тогава каквито и да било искания за реформи са увенчани с неуспех от самото начало и го виждаме.

Мартин Карбовски: От друга страна ние да искаме реформи, те много на нож ни приемат. Искаме реформа не, ами искаме вписване на българите в Конституцията, нали така?

Велислава Петрова: Ние ясно от 2022 година насам искаме това, което и Европа иска от тях. Това е ключово, защото твърдението, че „България си иска нещо от нас и това, което иска, е неправомерно“ просто не важи. Не България иска нещо от тях. Това са изисквания на европейско ниво, за които са се съгласили всички държави членки.

Тъжното е, че от 2022 година насам досега не се е случило нищо на базата на договореностите, които са приети. Тоест, всички ангажименти, които са поети тогава, не са изпълнени. И пак се връщам към политическата воля. Тогава, когато си избран на базата на антитеза България, трудно правиш…

Мартин Карбовски: От друга страна не сме ли малко мекошави във външната си политика към Македония последните години.

Велислава Петрова: Не смятам. Как си представяте, какво бихте искали да видите?

Мартин Карбовски: Да им се каже директно, че не може да продължава това така и никога няма да влязат в Европейския съюз ако продължават по този начин.

Велислава Петрова: Мисля, че това им се казва много ясно. Аз в настоящия етап казвам постоянно, че не виждам нужда ние да си говорим, за да си оправяме двустранните отношения. Те трябва просто да изпълнят това, което са се съгласили да изпълнят и няма друг начин. Имайте предвид, че се правят най-различни опити, за да се избегне това, което са се съгласили. Ние парираме всички тези опити. Фактът, че не сте видели, че не се чува за тези опити означава, че успяваме да ги парираме в зародиш и те не съществуват. Но това не означава, че ги няма.

Мартин Карбовски: Пълно е с антибългарски изявления на техни политици и то на високо ниво, и на президентката.

Велислава Петрова: Говоренето срещу България е очевидно и винаги го осъждаме тогава, когато то е направено от институциите, представляващи правителството на Република Северна Македония. Фактът, че съществува в обществото е по-притеснително. Именно с това започнах, фактът, че ние не можем да осигурим едно нормално живеене на българите там е най-проблематичното нещо. Зтова и даването им на равни права е първа стъпка, това не е единствена, но това е първата стъпка към постигането му. Тази стъпка е ключова, за да покаже политическата воля това да се случи. Тя не е гаранция, че винаги ще се случва, но показва готовността да застанеш пред избирателите си и да кажеш това трябва да стане. Ние трябва да дадем равни права на тези хора. Докато това тази воля я няма ние може да реагираме, да ескалираме, но проблемът с ескалирането, дори и в нашата реакци, е че то не подобрява живота на българите там, напротив.

Мартин Карбовски: От друга страна някои наши отстъпки или по времето, преди три-четири години, Кирил Петков имаше там неща, които много, много не ми харесаха и това е точно едно - абе дайте, ще ви приеме. И това настроение го имаше по едно време в някои правителства.

Велислава Петрова: Това правителство имаше определена съдба, която също рефлектира и върху тези действия.

Мартин Карбовски: Е тогава как се тълкува актът на връщане костите на Самуил? Това не е ли малко сговор между гърци и българи срещу македонците? Няма ли да го тълкуват по този начин, защото те го имат за свой цар или това не ни интересува?

Велислава Петрова: В случая, изключително важното за нас е, че това за мен е един триумф за нас самите. В една такава ситуация, в която се намираме, толкова несигурна, толкова разделяща, хората да видим един наш владетел, велик владетел тук обратно при нас. Първият фокус трябва да бъде националната гордост, която това създава. Не става въпрос за договорка или не с Гърция срещу Северна Македония. Напротив, това са историческите факти, които просто биват въплътени, в случая, с връщането на костите на Самуил тук. Но историческите факти не се променят от това дали той ще бъде в Солун или тук. Фактите бяха едни и същи и преди. Разбира се, това разбива и се противопоставя на някои твърдения, които са в основата на антибългарската теория, че Самуил не е български владетел. Разбира се, историческите източници и от гръцка страна, и от наша страна са категорични в тази посока. Така че на първо място това е триумф за България. На второ място това показва добрите отношения, които България има с Гърция.

Мартин Карбовски: Не е акт срещу Македония?

Велислава Петрова: Не е акт срещу Македония. Това е акт в полза на България и има обединяваща роля за всички нас.

Мартин Карбовски: Някои скулптурни групи там ще трябва да се променят. Примерно паметник на Самуил или паметник на Александър Македонски? Казвам го ей така просто, в скоба.

Велислава Петрова: Вие знаете, в дискусиите и в преговорите, които Северна Македония води с Гърция, част от античната история загуби своя облик.

Мартин Карбовски: ...но там стоят фигурите

Велислава Петрова: Да.  По-скоро те имат архитектурна стойност, отколкото историческа.

Мартин Карбовски: Когато няма историческа стойност, каква архитектурна има…

Може би в тоя смисъл и Гърция беше коментирана донякъде, а Турция? Продължаваме си обиколката погранично. Отношенията ни с Турция, сякаш с Турция никога не е имало проблем, няма да има проблем и всичко е наред. Аз някъде казах, че когато не се говори за едни отношения между две държави, то никога не може да се каже, че всичко е наред, но точно когато не се говори за едни отношения може би там има неща, които може да не се харесат на някой.

Велислава Петрова: Отношенията ни с Турция първо трябва да се разглеждат от  двустранна линия, второ от гледна точка на факта, че ние сме входна точка на Европа и най-голямата европейска граница с Турция. Турция е ключова за енергийната диверсификация. Знаете, че когато спряхме да използваме руски газ започнахме през Турция да внасяме от други места.

Мартин Карбовски: … защо не го върнете този руски газ? Аз помолих и Радев като беше тук, преди изборите. Казах му, че той не мирише по-лошо от всеки друг газ.

Велислава Петрова: В случая, пак казвам, това се свързва със способността да работим в екип и да допринасяме за стабилността на Европейския съюз и за политиките, които той води заедно с нас. Мисля, че намерихме решения алтернативни, колкото и да беше трудно, и колкото и да продължава да е трудно. Но Турция е ключова точно за тази свързаност и позиционирането на България като ключова точка за Европа, защото тя ни дава вход от други региони. Те са страна, която работи изключително добре също с Азербайджан, с Грузия, със страните от Кавказ и също така с Персийския залив. Така че по линия на този план и фокус на външната ни политика за свързаността са изключително важни. Разбира се, в двустранен план има редица нерешени въпроси. Затова има обща Комисия по нерешените въпроси, която остава и продължава да бъдат разглеждани в двустранен план. Фактът, че сме успели да намерим възможност за добър диалог на политическо ниво и това той да бъде устойчив във времето, е важен. Те са и ключов фактор за сигурност. Втората най-голяма армия в НАТО. Виждате какви военни партньорства правят със Саудитска Арабия, с Пакистан, твърди се, че и с Иран. Тоест, тяхната роля в архитектурата на сигурност в региона е също важна. Така че ние трябва да разглеждаме отношенията ни в посока на това каква роля играят те с други региони. И това правим.

Мартин Карбовски: А имаше преди време забележки на някои националисти и представители на националистически партии, примерно беше коментирана дейността на турския Дианет в България. Има ли проблем с Дианета?

Велислава Петрова: Всякакъв вид дейности, които се смятат за подривни и против българския интерес, биват следени изключително активно и поставени като въпрос пред турската страна тогава, когато има проблем. Не смятайте, че там няма диалог. Фактът, че може да имаме различия и да имаме критики, не означава, че не може да поддържаме диалог с тях. Но двустранните отношения с една страна не трябва да се възприемат като те са ни приятел, те са ни враг. Те винаги имат и от едното, и от другото и разговорът трябва да продължава.

Мартин Карбовски: Разговорът трябва да продължава.

Велислава Петрова: Разговорът трябва да продължава. Най-голямата загуба е тогава, когато има липса на диалог, защото тогава не играеш въобще в играта на другия и не можеш да диктуваш нищо от нея.

Мартин Карбовски: В този контекст защо се отказваме да говорим за Румъния, като имаше, може би е само в мрежата и може би е хибридно, но имаше някакви разговори, че Румъния си искала Добруджа. Ето такива разговори се водят в Ганкиното кафене в политически план.

Велислава Петрова: Не мисля, че можем да говорим за каквито и да било искания на румънската страна за териториални претенции към нас. По-скоро трябва да помислим за Румъния, за това как тя се позиционира по същите теми, по които ние се позиционираме, да речем Констанца като входна точка на Европа, за разлика от Варна и Бургас, или Румъния като един бъдещ производител на газ.

Мартин Карбовски: Което е съревнованието, защо да е Констанца, като може да е Варна?

Велислава Петрова: Да, то това е естествено съревнование до някаква степен, разбира се, то може да бъде и партньорство. Имаме общ проект по хъб за сигурност в Черно море. Ние сме държави партньори по линия на Черно море, който е между Констанца и Варна, което дава възможност на двете страни да работим заедно за постигане на по-голяма сигурност в Черно море.

Мартин Карбовски: Няма път между Варна и Констанца, как ще работим…

Велислава Петрова: В случая не е въпрос на транспортна свързаност, а това, че двата центъра работят – едните върху хибридни заплахи, другите върху сигурност на оптични кабели и други в Черно море. Т.е. разпределят си функции, но работят заедно под една шапка. Има възможност, но Румъния ще добива газ от следващата година, което означава, че тя също ще започне да търгува с газ.

Мартин Карбовски: За шелфа ли говорите?

Велислава Петрова: Да.

Мартин Карбовски: А ние?

Велислава Петрова: Надявам се това да се случи скоро и при нас.

Мартин Карбовски: От кого зависи?

Велислава Петрова: От проучвателните дейности, които се случват, които могат да оценят до каква степен това е възможно или не. Надявам се, че това ще е възможно, защото би било логично.

Мартин Карбовски: Щом те добиват, би трябвало и ние да дупчим.

Велислава Петрова: Да, но с Румъния ни свързва много. Вие казахте, че винаги вървим в комплект. Въпреки това, сега ние сме член на еврозоната, те не са. От гледна точка на възможността ние да привличаме инвестиции от инвеститори, които са свикнали да търгуват в европейското пространство е…

Мартин Карбовски: Това е много дежурно. Нищо не привлякохме за една година, обаче инфлацията се качи сериозно.

Велислава Петрова: Да, но финансовото състояние на Румъния не е по-добро от нашето затова, че не са в еврозоната. Така че, както не е панацея еврозоната, така не е и виновник за всички наши беди.

Мартин Карбовски: Остана Сърбия, Белград…

Велислава Петрова: Със Сърбия отново ни свързва наша общност там, така че е важно за нас.

Мартин Карбовски: Нищо не се говори почти за Западните покрайнини вече. Имаше времена, когато повече ходихме дотам и имаше комуникация между журналисти. КИЦ-ът работи ли въобще в Димитровград, аз не знам, сигурно знаете.

Велислава Петрова: Чрез посолството си там работим с българските общности. Част от тях нямат много добри условия на живот, икономически не са много добре.

Мартин Карбовски: Периферия са.

Велислава Петрова: Разбира се, има много какво да се работи в тази посока. Сърбия минава през интересен политически период, като може да се повтори сценарий, който имахме тук и президентът Вучич да стане премиер. Те се опитват да водят двуяка външна политика. От една страна, искат да се харесат на европейците, така че да имат европейски средства, да получават. От друга страна, правят военни партньорства и купуват оръжия от Китай…

Мартин Карбовски: … и ходят на погребението на Радко Младич.

Велислава Петрова: Ходят на погребението на Радко Младич. Важното за нас е какво е тяхното влияние в останалите страни от Западни Балкани и дали това е в наша полза или не. В двустранен план имаме добър диалог със Сърбия и то той е бил поддържан в годините. Въпросът е обаче дали те имат влияние в останалите страни, което е в антибългарска посока. И тогава е мястото, където нашите интереси се различават.

Мартин Карбовски: Обиколихме я. Всъщност сега, ако си говорим недипломатично, да го счупим малко, заплаха за националната сигурност. Ако седите на една маса с мен и си говорим приятелски, камерите ги няма, ще ни кажете ли откъде би могло да имаме проблем, заплаха за националната сигурност? Първо, с това се спекулира непрекъснато, второ, на фона на руската заплаха, която се рекламира твърде много според мен, военолюбието на Европа би могло да бъде проблем. Та в тоя смисъл, да се опитаме, ако може по-малко дипломатично, да кажем има ли заплахи за националната сигурност, къде се очертават? Всъщност ние няма да кажем с коя държава сме в най-проблемни отношения, нали? Това не е част от вашата работа. Обаче къде се очертава заплаха за националната ни сигурност?

Велислава Петрова: В случая тези институции, които определят има ли заплаха или не, не е външно министерство. Но от тях самите, това, което виждаме, че публично е споделено, е, че директна заплаха за националната ни сигурност няма и ако има такава, тя ще бъде комуникирана и съответните действия ще бъдат предприети.

Мартин Карбовски: Пак ще кажа Русия, защото определени политически сили казват, че ние сме застрашени от Русия, много лошо, директно и опасно.

Велислава Петрова: Ескалацията на военните действия както на Русия в Украйна, така и в Близкия изток винаги води до засилване на опасността. Това не означава директна заплаха, но води до засилване на опасността. Но тук първоизточникът е продължаващите военни действия. Ако трябва да погледна въпроса малко по-общо и наистина си говорим директно, по-скоро е курсът, който виждаме на развиване на военната техника и на начина, по който се водят войните сега. Виждате, че военната техника от класическото военно оборудване мина в едни дронове, които са управлявани къде от хора, къде от изкуствен интелект, които понякога могат да бъдат заглушени в една или друга посока и да се озоват на грешното място. От друга страна, с много по-малко ресурси могат да бъдат нанесени щети на критична инфраструктура или жертви, което означава, че играта се променя от технологията, която участва в тази „игра“ и на бойното поле се променя. Видяхме преди няколко седмици предишният министър на отбраната на Украйна, който впоследствие беше отстранен от президента Зеленски, представи един нов проект за армия от роботи, която вече има готовност да работи, да се развива в по-голям мащаб.

Мартин Карбовски: … не, да слезе на полето има готовност, дори да не е в голям мащаб.

Велислава Петрова: Може би все още не, но знаете, че междувременно предприемачи като Илон Мъск говорят за огромно производство на такъв тип роботи, които могат да се занимават с по-скоро свързани с автоматизация дейности, не толкова за бойното поле, но е факт, че технологиите се развиват с темпо, което позволява правилата на бойното поле да се променят и разпределянето на силите да се промени, което означава, че може да нямаме пълна оценка на това къде може да се развива рискът. Но това не означава, че не го следим.

Мартин Карбовски: Ще променя малко въпроса, откъде може да дойде провокация? Защото ни плашат с провокации. Между другото, за един дрон чий е се спори със седмици и оттам вече е измислицата за провокации. Паднал е, заблудил се е, тупнал е. По принцип не би трябвало да има провокации. Едните викат руски, другите украински и започват да самото общество се самопровокира. В тоя смисъл, геополитически откъде, очаквате ли примерно от Русия провокация?

Велислава Петрова: Най-голямата опасност е от разделението вътре. Именно това поляризиране, всяко едно действие, вътрешно бива ескалирано в посока, която го отделя от фактите и го превръща в една меме култура, която е далеч от реалността, но изглежда много привлекателна и настройва. И най-тъжното е, че настройва на базата на доста примитивни човешки страхове. Страхът е както много мощна сила, която може да бъде канализирана за политически цели, така и огромен враг на човека, защото парализира критичното мислене.

Мартин Карбовски: Да, в тоя смисъл не очаквате провокация от Русия, то с това ни плащат най-често.

Велислава Петрова: Аз очаквам и се надявам нашата опозиция и политическият елит да намери други причини за политически плурализъм отвъд това да намира антитеза на едно или на друго.

Мартин Карбовски: Как ще стане, когато, аз ще се опитам да го дефинирам вместо вас – има истеризация на поляризацията. Двама човека мислят различно, това е нормално. Но в един момент, когато и двамата се истеризират, става страшна история.

Велислава Петрова: Има и брутализация също. А брутализмът идва от това, че наистина е в крайност оскверняване на всичко, което може да бъде казано дори и да са факти, дали са хора. Всяко нещо бива поставено не под съмнение, а буквално смачкано, така че да убие смисъла му.

Мартин Карбовски: Не ми отговорихте на въпроса, но няма да го задам пак. Не очаквате провокация от никого. Това разбрах аз. Става дума за нещо сериозно, някой да бутне нещо и да се разсипе…

Велислава Петрова: Това, което се опитваме да направим, е да избегнем ситуация, в която който и да било лидер ще бъде в ситуация да си позволи такава провокация, която да може да засегне повече страни, включително и България. А видяхме изказвания и на Путин от миналата седмица, че няма намерение да атакува Европа. В същото време има продължаващи атаки в Украйна. Т.е. не можем да разчитаме на едно или на друго. Но това, което ние можем да направим, е да работим в посока тези лидери да не са в ситуация, в която да могат да си го позволят или да искат да го направят и да имат полза от това.

Мартин Карбовски: Украйна Европа ли е?

Велислава Петрова: Украйна е страна, с която Европа много активно политически работи. Дали мястото ѝ е в Европа ще видим в процеса на присъединяването ѝ. Но която и да е страна, с която граничат европейски страни, е важно да има мир и да няма война. Има значение за нас.

Мартин Карбовски: Ние можем ли да направим нещо да подобрим атмосферата? Примерно, хрумва ми случайно, да върнем някой руски дипломат като добро отношение, нищо, че са ни обявили за вражеска страна. Все пак Кирил Петков ги изгони. Имате ли намерение да се занимавате с тоя въпрос и въобще това в прерогативите на външно ли е?

Велислава Петрова: Дипломатическите отношения с руската страна са дефинирани на реципрочен принцип. Знаете, че тогава се съгласихме на определен брой дипломати, които те имат и ние имаме.

Мартин Карбовски: Да, защо не стоплим малко, 70 човека изгонихме, не видях защо, тогава някои ръкопляскаха… Приемаме, че това е част от онази игра, която тогава започна и заради войната. Сега не искаме ли да стоплим малко?

Велислава Петрова: Не мисля, че броят на дипломати означава стопляне или не. По-скоро е от тези жестове, с които ние да кажем, че нещо сме направили, пък то какво означава на практика… Ние и сега имаме достатъчно хора там, които поддържат дипломатически отношения, в рамките, разбира се, на ограниченията, които ние имаме. И сега постоянно чувам, че руски граждани не могат да влизат в България, че не им е разрешено, което не е вярно. Има европейски страни, които в национално качество са решили да правят това, но това не е вярно за България. И спортисти, които идват на състезания, биват допускани, тогава, когато ние като държава членка на Шенген, разбира се, съгласуваме с останалите Шенгенски страни. Но не значи, че не им позволяваме или ги спираме. Напротив, по-скоро е важно основното, върху което трябва да фокусираме всички усилия – можем ли като глас на разума в Европейския съюз да подсигурим, че има достатъчно готовност да се води диалог и с Русия, и с Украйна. Затова казах, че решението на външния министър на Германия, независимо от това, че Лавров каза, че нищо ново не е научил, решението да излезе и да говори е важно.

Мартин Карбовски: Добре, да се опитаме да говорим, защото наистина ще бъде жест, ако се поправи тази грешка. Държим на разговора, а пък тези си седят изгонени. И ние разполагаме с малко хора и те разполагат с малко хора. Би трябвало, ако ще държим на разговора, да увеличим хората, които разговарят.

Велислава Петрова: Малко е симплифициране, защото броят на хората не означава разговор. Този разговор се води на доста високо политическо ниво, ако се води.

Мартин Карбовски: Може и руската посланичка да не е съгласна с Вас.

Велислава Петрова: Руската посланичка е важно, както за посланика на всяка една страна, да работи така, че в страната, в която е, да има стабилност…

Мартин Карбовски: Тя прави ли го?

Велислава Петрова: Не искам да коментирам. За мен е важно всеки един посланик наистина, и това очаквам от тях, да работят така, че в страната ни да не създават разединения, а по-скоро да поддържат стабилността и да подпомагат за градивност в отношенията, а не обратното.

Мартин Карбовски: Вие се оказахте, че говорите доста добре, което всяка такава маскулинистка концепция за поста Ви би могла да спре да истеризира. Но пречи ли Ви това, че сте жена и млада? В смисъл, дори не говорят, как Ви пречи? Това едва ли Ви пречи. В случая, справяме се. Не беше труден разговорът, но шегите как понасяте, чисто антифеминистките шеги, така да го кажем, за облеклото, за другите неща?

Велислава Петрова: Атаката към личността от една страна първо говори повече за атакуващия, отколкото за човека. Но отвъд това е опит за дискредитиране на самата личност и с тази цел дискредитиране на състоятелността на самата външна политика. Тъй като не става, значи политиката не става, защото е трудно с факти да дискредитират външната ни политика, защото тя очевидно води до резултати. Ние това го казахме вече и се видя. Така че ги възприемам просто като част от състоянието на политическата ни класа, допълнено с така голямата истерия, която наистина се създава в социалните мрежи, защото те са отделен свят, в който хората търсят възможност да изразят крайностите в своето виждане. Не искам да притеснявам хората с това, че съм жена, че съм по-млада жена. Това не е нещо, което по какъвто и да било начин пречи или е видяно като някакъв недостатък от мои колеги или по начина, по който България е представена.

Мартин Карбовски: Даже напротив, тук не Ви пречи, в това студио, но като сте на онази маса с всичките външни министри, как изглежда това?

Велислава Петрова: По никакъв начин не ми пречи. Имаме редица колеги, които са на сходна с мен възраст. Интересното е, че тогава, когато мъжете са на тази възраст, някак си не се възприема като толкова проблематично, но ако жените са на тази възраст, това е проблем. Ние сме имали и премиери на страни на близка до моята възраст. Не мисля, че това е проблем. Проблемът е дали носиш съзнанието за това, че защитаваш страната си. Аз съм човек, който е изключително отговорен, аналитичен и с така любов за страната си и не страдам от комплекс за малоценност за страната ми и това е важно.

Мартин Карбовски: Виждам тази увереност и затова ще се заям на тема агресор. Кой е агресор? Може ли да си говорим за това? Русия агресор ли е в Украйна и американците агресори ли са във Венецуела?

Велислава Петрова: Всяка страна, която използва военна сила, проявява агресия. Въпросът е, че не може да се поставя знак за равенство между различните типове агресия, защото каква е причината за агресията, кой я изпълнява, срещу кого я изпълнява. На мен въобще не ми харесва този постоянен лексикален формат, в който се казва този за ли сте, против ли сте, този агресор ли е или не е. Да, ако има използвана сила, това е агресия. Въпросът е кой за какво я използва и има ли начин да я предотвратим. Агресията никога не е положителна. Въпросът е с каква крайна цел и имаме ли контрол и начин, по който тя да бъде предотвратена. Можем ли да поддържаме диалог със страните, които я изразяват, и можем ли да им влияем по някакъв начин. Към това ми се иска да се фокусираме, а не това да си дефинираме и да се разделяме на лагери. Прекалено малко възможности има в настоящата ситуация да се разделяме на лагери. Не е в наша полза.

Мартин Карбовски: Ние друго не вършим обаче.

Велислава Петрова: За съжаление, да. Но това, което ни научиха последните четири-пет години от политическия ни живот, беше, че на българина му писна това да се разделяме. Т.е. той успя да намери най-малкото общо кратно между себе си и останалите около него, така че да изрази подкрепата си за едно мнозинство. Всички опити за това да се разцепи имат смисъл политически, но те са крайно антибългарски.

Мартин Карбовски: Това мнозинство избра вас и сега ние се опитваме да определим къде сте вие и какво ще направите, защото някой път избираме хора, които после ни предават. Разбирате ли как стоят от гледна точка на електората нещата? Електоратът просто е толкова много пъти излъган. И сега основното е хора, за които изборът на Радев беше абсолютно ясен в посока мир, друг разговор при преоценка на работата с Украйна и малко повече, така, удряне по масата в Европейския съюз, малко повече характер. И затова онова, което ние не очакваме от вас, е да ни предадете, да стане нещо друго. Примерно, да дам ли пример с партията на Кирил Петков, която се бореше срещу Пеевски и в един момент беше почти в коалиция с Пеевски. Ето, това беше чисто електорално предателство, но това не е тука ваш проблем.

Последен въпрос. Къде беше първото Ви посещение, като станахте външен министър?

Велислава Петрова: В Брюксел.

Мартин Карбовски: Да, ама това приемаме, че посещаваме собствената си столица. Ние сме в Европа.

Велислава Петрова: А иначе първото посещение заедно с премиера в Берлин.

Мартин Карбовски: Берлин, какво показва това?

Велислава Петрова: Ключов за нас партньор. Основната икономика в Европа, която определя накъде ще се движи бюджетът на Европа, до каква степен Европа може да има така суверенна икономика или…

Мартин Карбовски: Може би са избрали хора, които очакваха първо да отидете в Москва (шегувам се).

Велислава Петрова: Аз не смятам, че българинът ни избра с идеята да напуснем Европейския съюз. Не смятам, че българинът ни избра с идеята да сме тези, които линчуват европейските институции. Българинът ни избра с идеята гласът ни да бъде чут, да не бъдем изолирани, но да работим за това тези наши съюзи да са силни. За да ги направиш силни, трябва да си вътре. Трудно е отвън да скачаш и да казваш как трябва да се случват нещата или не.

Мартин Карбовски: Да, трябва да сме силни отвътре и това може да се получи само, както каза д-р Велислава Петрова-Чамова, когато вътре има стабилност, когато е, шарена коалицията, и всеки се рекетира за нещо, особено нашите вътрешни неща, не става. Затова и вие получихте това мнозинство и идеята е да оправдавате доверието. Много е просто.

Велислава Петрова: Аз поемам с отговорност поста си и като цяло работата си винаги, така че ще направя всичко възможно да представя България по най-добрия начин.

Мартин Карбовски: Стигна ли ви времето в нашия формат?

Велислава Петрова: Мисля, че да.

Мартин Карбовски: Ще дойдете ли пак?

Велислава Петрова: Да, тогава като паднат визиите да си говорим по този въпрос.

Мартин Карбовски: Ама дотогава ще вземе да минат 20 години…

Велислава Петрова: Няма да минат 20 години.

Мартин Карбовски: А кога ще паднат визите тогава, утре, шест месеца?

Велислава Петрова: Надявам се достатъчно скоро.

Мартин Карбовски: Благодаря ви много за това интервю.

Велислава Петрова: Аз благодаря!

Цялото интервю може да гледате ТУК.