Новини - Унгария, Будапеща, Посолство на Република България

На 18 юли 2026 г. в село Исказ, област Веспрем, Унгария, бе отбелязана 101-вата годишнина от рождението на видния унгарски поет, преводач и художник Ласло Наги, както и 50-годишнината от удостояването му с Международната Ботевска награда за литература. Събитието бе организирано съвместно от Посолството на Република България в Унгария, Българския културен институт в Будапеща, фондация „Духовното наследство на Ласло Наги“ и община Исказ.

Сред почетните гости бяха Мария Ангелиева – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Унгария, Татяна Кръстева-Арато – и. д. директор на Българския културен институт в Будапеща, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Бойко Коцев – член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, проф. Бела Маркуш – литературовед, Дьорд Арато – бивш директор на Унгарския културен институт в София, както и Борбала Река Наги – внучка на поета.

В специалната програма участваха певицата Гергана Чолакова и гайдарите Никола Илчев и Манол Пелтеков – представители на община Смолян, както и рецитаторите Борбала Ковач и Ивелин Димитров, който е носител на специалната награда в шуменския конкурс за рецитация на българска и унгарска литература, учредена от Българския културен институт в Будапеща и Унгарския културен институт в София.

Церемонията започна пред родната къща музей на Ласло Наги с изпълнения на български гайди и родопска песен, след което пред барелефа на поета, разположен на фасадата на сградата, бяха поднесени венци.

Посланик Мария Ангелиева откри официалната част, като приветства присъстващите и изтъкна трайната връзка на Ласло Наги с България. В словото си тя подчерта, че чрез искреното си преклонение пред българския фолклор и изключителното си преводаческо дело той превръща богатството на българската народна поезия в част от унгарското културно наследство. В заключение посланик Ангелиева отбеляза, че творчеството му и днес остава символ на духовното приятелство и взаимното уважение между българския и унгарския народ.

Приветствие отправи и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. В речта си той представи и свое стихотворение, посветено на бележития унгарски творец.

Програмата продължи с дискусия, посветена на житейския и творческия път на Ласло Наги, с участието на проф. Бела Маркуш, Дьорд Арато и Борбала Река Наги. Те откроиха различни страни от личността и творчеството на поета, както и значимото му място в културния диалог между България и Унгария.

Многобройната публика посрещна с въодушевление изпълненията на младите таланти от община Смолян, които представиха автентична родопска музика, като особено силно впечатление направиха емблематичните за България и Родопите песни „Излел е Делю хайдутин“ и „Рипни, Калинке“. Въздействащото изпълнение развълнува присъстващите, които изпратиха българските участници с продължителни аплодисменти.

Официалната програма завърши с рецитация на български език на емблематичното стихотворение на Ласло Наги „Кой любовта ще пренесе“. Празникът продължи с изпълнения на известния унгарски изпълнител Петер Новак и неговия оркестър.

Справка

Ласло Наги е единственият унгарски поет, който има къща музей извън пределите на Унгария. Тя се намира в град Смолян и е открита през 1981 г.

Със своите забележителни преводи Ласло Наги прави достъпни за унгарската публика над 10 000 стиха от българската поезия и народния фолклор. Още в периода 1949–1951 г. той проявява дълбок интерес към българското фолклорно наследство, като е силно впечатлен от текстовете и мелодиите на народните песни, както и от автентичния начин на тяхното изпълнение. Особено значимо място в преводаческото му творчество заемат народните песни и поетичният фолклор на Родопите, пресъздадени с изключително майсторство на унгарски език.

След удостояването му през 1976 г. с Международната Ботевска награда за литература за Ласло Наги е организирано посещение в Смолян, по време на което той получава званието „Почетен гражданин на град Смолян“. Именно тогава се състои и срещата му с легендарния родопски гайдар Халю Калфата. Ценен спомен от тази среща е гайдата на Халю Калфата, която и днес се съхранява в Родопската стая в родната къща музей на поета в село Исказ. Стаята е дарена от България, а къщата музей е открита през 1984 г.